Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Защо? — попитах.
— Това е името на коня. Той се казва Сирр. Ти може би вече си чувал за него или по случайност употреби тази дума?
— Случайност? Нали знаеш, че за мен случайност няма! Аз не знаех нищо за този кон.
— Но няма да седнеш да твърдиш, че името ти е внушено от съдбата или провидението! Би било смешно! Да ме прощаваш за думата!
— Аз не твърдя нищо, не предполагам нищо и не правя никакви изводи. Само повтарям, че за мен тази приятелка на лекомислието, случайност, вече не съществува. Хората я наричат още „сляпа случайност“. Тя само привидно е „случайна“ и в никой случай не е сляпа. Който чака спокойно и си държи очите отворени, той със сигурност ще се научи да разпознава скритите пътеводни нишки.
— Скрити нишки между теб и Сирр? — засмя се той. — Ефенди, ефенди, каква вяра в чудеса!
— Кой ги свърза? Ти самият! — отговорих аз също така развеселен. — Ти натърти една дума, при която аз не си представих нищо. Дали интонацията произхождаше само от теб и следователно е без значение, ще си покаже. Никога ли не е говорил всъщност Джафар с шах-ин-шаха за тази тайна?
— Напротив! Той ми разказа. Владетелят го попитал веднъж как се чувства конят. Тогава той му изплакал неволята си и му разправил за многобройните напразни опити, които били предприети. Шахът се усмихнал като от някаква тайна радост и казал: „Когато се яви подходящият мъж, той веднага ще се подчини и винаги ще се подчинява, но само на него. Това е моята сирр. Никой няма да се добере до нея!“ Джафар не разбрал тези думи. Те и за мен са неясни. Ти какво мислиш по въпроса, ефенди?
— Нищо! Сирр означава „тайна“, даже „мистерия“. Нека я зачетем, като не опипваме около нея. Такава е волята на владетеля!
— В такъв случай да приключим засега. Моля за разрешение да те отведа горе в твоето жилище.
И обръщайки се към Педехр, прибави:
— Подготви нещата, та веднага след като е готово писмото до офицера, няколко пратеника да потеглят за Багдад, за да доведат него и слугата му. Без този той няма да се реши да пътува. За тежкия Кепек трябва да вземат една камилска носилка, защото друго транспортно средство за него ще бъде само изтезание.
Разделихме се с шейха. Той слезе в приземния етаж. А Устад взе една от двете свещи и тръгнахме нагоре.
3. Към утрото
Когато излязохме от неговата стая и се озовахме пред вратата на килера за вехтории, той я отвори за мое учудване и влезе вътре.
— Ела, ефенди! — каза. — Пристъпи по-близо!
— Защо? — попитах аз.
— Ти ми подари тези неща, но много добре трябва да знаеш: което е мое, то е и твое! Може би нямах право, но се подчиних на порива да те изпитам. Ти издържа! По-добре, много по-добре, отколкото можех да очаквам! Като ми подари всички тези вещи, ти сне нещо от себе си. Какво е то, размисли! А като ги поставям всичките отново на твое разположение, когато и колкото често поискаш, аз правя нещо, което би трябвало безкрайно да те радва. Какво е то, размисли и върху това! Ти дойде при мен от една страна, по която няма здрави пътища. В полет ли искаш да достигнеш оттук целта си? Зная, че страхът ти е напълно непознат. Ти се чувстваш сигурен до ръката, която никога не изоставя онзи, който й се е поверил. Но не вдигай крак от крепката земя! Още не си си вкъщи! Не можеш да се лишиш от оръжията си! Приеми това предупреждене! След като те изпитах, придобих правото и също дълга да ти говоря с този сериозен тон!
Той вдигна ръка и ми се закани добродушно с пръст. Внезапно ме обхвана щастие, но не някакво смътно, а бистро и ясно, добре осъзнато. Прихванах го за вдигнатата ръка, потеглих го навън, затворих вратата и казах:
— Излез от нашия килер и ела бързо горе при мен! Трябва да ти кажа нещо!
— Какво? — попита.
— Едно признание. Хайде ела, ела! Толкова много се радвам!
— Признание? И от друга страна радост?
— Да! Ти току-що удържа една победа, една вътрешна победа над мен, следователно над нас двамата!
Той ме последва със същата бързина, с която аз изкачвах стълбището. Като стигнахме горе, аз взех свещта и запалих пак лампата, която той бе угасил заради персите. След това го помолих да застане пред мен. Погледнах го радостно в очите и казах:
— При мен и теб нещата потръгнаха така, както при някой с неговия дух. Той не го познава, додето врагът не му го покаже. Аз не знаех нищо за теб, докато масабаните не ме отведоха до онези следи, при които за пръв път чух името Устад. За теб те говореха като за някаква мистериозна личност, за която „нищо лошо не бива да се каже“. Те имаха респект и се страхуваха от теб, но въпреки това таяха само вражда, защото в качеството си на „нещастни“ можеха единствено да те мразят. После срещнах Педехр, който ми се довери. Побягна, но аз бързо настигнах с моя кон твоя. Беше почти като при онази утринна езда в приказката „Данизех“, при която най-бързият кон на човешкия дух бил задминат от сребристобелият жребец на човешката душа. Когато говорих после с него, чух за втори път за теб и започнах да си изграждам във фантазията твоя образ. После ме тръшна онази тежка болест, от която се възродих тук при теб. Лежах в безсъзнание, без духовна дейност. Но ето че започнах да се пробуждам. Една ръка полегна върху челото ми и добих усещането, сякаш по цялото ми същество премина добра, чиста, нематериална сила. И един дълбок глас изрече думите: „Господ ще пази изхождението ти и вхождението ти. От сега и до века. Амин!“