Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Но на нея и през ум не й минаваше да се съпротивлява. Беше замаяна от толкова много неща, най-вече от него, и прекалено умоpeнa, та да му се противопостави. Освен това, нещо беше преминало между тях, докато устните им бяха съединени. Тя нямаше представа какво е то или какво означава, но връзката им бе вече факт.
Хал отвори вратата и й помогна да се качи в колата. Седна зад кормилото, а тя се огледа, за да не втренчи поглед в профила му.
Той включи на първа скорост, двигателят на понтиака изрева, авто-мобилът се стрелна по малката й алея и спря пред знака „стоп" при шосе 22. Хал огледа и двете платна, след което зави надясно. При смяната на скоростите шумът от работата на двигателя се усилваше и утихваше, подобно на дишане. - Забележителна кола - отбеляза Мери.
- Благодаря. Моят брат я ремонтира за мен. Тор обожава авто-мобилите.
- На колко години е брат ти?
Хал се усмихна леко.
- На достатъчно.
- По-възрастен ли е от теб?
- Да.
- Ти ли си най-малкият?
- Не. Обаче не е каквото си мислиш. Ние не сме братя, родени от една и съща майка.
Господи, понякога се изразяваше толкова странно.
- Били сте осиновени от едно семейство?
Той поклати глава.
- Студено ли ти е?
- Не. - Сведе поглед към ръцете си. Лежаха толкова дълбоко в скута й, че раменете й бяха приведени напред. Което обясняваше тревогата му, че й е студено. Опита се да се отпусне. - Добре съм.
Погледна през предното стъкло. Двойната жълта линия в средата на уличното платно проблясваше на светлината на фаровете. От двете страни на шосето растяха гъсти дървета. Мракът създаваше почти хипнотизиращата илюзия за тунел, който няма край.
- Каква скорост може да достигне този автомобил? - запита Мери тихо.
- Много висока.
- Покажи ми.
Усети как той я стрелна с поглед. След това смени скоростите, натисна педала на газта и двамата се изстреляха в орбитата. Двигателят ревеше като живо същество, колата вибрираше, дърветата се размиха и се превърнаха в черна стена. Скоростта се увеличаваше все повече и повече, но Хал не изгуби контрол и вземаше плавно завоите.
Опита да намали, но тя постави длан на мускулестото му бедро,
- Не спирай.
Колебанието му трая само миг. След това включи стерео уредбата. Колата се изпълни с оглушителните звуци на „Тъкачът на мечти" , този химн на седемдесетте. Натисна отново педала на газта, колата сякаш експлодира и те се понесоха безлюдния безкраен път с главоломна скорост.
Мери свали прозореца и въздухът нахлу, оплете се в косми й, охлади бузите й и я изкара от вцепенението, обзело я след излизането от лекарския кабинет. Тя започна да се смее и макар да чуваше истеричната нотка в гласа си, пет пари не даваше, подаде глава навън, на студа, и завика с вятъра.
Остави се мъжът и бързият автомобил да я отнесат.
***
Господин X. огледа двата си нови елитни отряда, дошли в хижата за поредната среща. Те изпълниха пространството и стаята сякаш се смали, а той изпита задоволство, че разполага с достатъчно мускули, които да хвърли в борбата. Беше им наредил да се явят за обичайния брифинг, но освен това искаше лично да види каква ще е реакцията им, когато узнаят, че техен шеф е господин О.
Господин О. влезе последен, отиде директно до вратата на спалнята и се подпря нехайно на рамката, скръстил ръце на гърдите си. Погледът му беше остър, но сега у него се долавяше сдържаност, която беше много по-полезна от гнева му. Изглежда, че опасното куче най-после бе заставено да се подчини и ако нещата останеха така и в бъдеще, и двамата щяха да извадят късмет. Господин X. имаше нужда от заместник.
Заради претърпените напоследък загуби той трябваше да се концентрира върху набирането на нови хора - нещо, което поглъщаше цялото му време. Да избере подходящите кандидати, да ги накара да прегърнат идеята и да станат част от обществото, да ги обучи. Всяка една стъпка от процеса изискваше концентрация и правилен подход. Но попълвайки редиците на лесърите, той не можеше да допусне да се провали стратегията за отвличане и обработване на вампири, разработена и наложена от него. В никакъв случай не би толерирал анархия сред убийците.
В много отношения О. имаше необходимите качества да бъде негова дясна ръка. Беше предан на делото, безмилостен, ефективен, съобра-зителен. Представител на властта, който мотивира подчинените си с по-мощта на страха. Ако Омега беше успял да го направи и по-покорен, той беше едва ли не съвършен.
Време беше да обяви началото на срещата. Господин О., информирайте останалите за възможностите.