Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Мери затвори очи, победена от изтощението. Потъна в бездната на съня, благодарна за празнотата. Спа часове наред, като се събуждаше и пак заспиваше и се въртеше неспокойно в леглото.
В седем часа се събуди напълно и протегна ръка към телефона, за да набере номера, който й бе дала Бела. Затвори, без да остави съобщение. Вероятно бе по-правилно да отложи срещата си с Хал, защото нямаше да бъде приятна компания, но, по дяволите, колкото и да беше егоистично, тя искаше да го види. Той я караше да се чувства жива, а тя имаше нужда точно от това.
Взе набързо душ и облече пола и поло. В голямото огледало на врата-та на банята видя, че и двете й стоят по-свободно от преди и се сети за думите на сестрата. Беше изгубила тегло. Вероятно тази вечер трябваше да изяде толкова, колкото и Хал. В момента и нямаше смисъл да пази диета. Ако й предстоеше нов курс химиотерапия, трябваше предварително да натрупа килограми.
Мисълта я накара да замръзне на мястото си.
Прокара ръце през косата, остави я да се плъзне между пръстите и да падне върху раменете й. Помисли си, че е толкова обикновена и скучно кафява. Нямаща никакво значение в глобалната схема на нещата.
Сети се, че е възможно да я изгуби, и й се доплака.
С мрачно изражение на лицето хвана краищата й, усука ги и ги за-крепи с шнола на тила си.
След няколко минути вече чакаше на алеята пред дома си. Студът й подейства като шок и тя осъзна, че е забравила да си облече връхна дреха. Влезе обратно вътре и грабна едно черно вълнено сако, но междувременно забрави къде е оставила ключовете си.
Къде ли бяха? Дали не ги беше оставила... Да, бяха в ключалката.
Излезе, заключи и пусна връзката в джоба на сакото си. Докато чакаше, си мислеше за Хал. „Остави косата си спусната за мен. " „Добре."
Свали баретата от главата и разреса косата си с пръсти, доколкото можа. А после потъна в покой.
Нощта беше толкова тиха. Затова и обичаше живота в покрайнините - нямаше други съседи, освен Бела.
Което й напомни, че имаше намерение да й се обади, но после вече нямаше настроение за това. Щеше да поговори с нея утре и да й разкаже за двете срещи.
На около половин миля от нея, в началото на алеята, се появи седан и набра скорост с глухо ръмжане, което се чуваше съвсем ясно. Ако не бяха двата фара, би могла да си помисли, че се приближава харли.
Тъмночервената мощна кола спря пред нея. Приличаше на Понтиак. Лъскава, шумна, скъпа... И напълно подходяща за мъж, който обича да шофира бързо и да привлича вниманието.
Хал слезе и заобиколи автомобила. Беше облечен в костюм много елегантен, черен. Под него беше облякъл черна риза, чиято яка беше отворена. Косата му беше сресана назад, откриваше лицето му и падаше на гъсти златисти кичури до основата врата му. Беше фантазията на всяка жена - сексапилен, силен, загадъчен. Но изражението на лицето му беше сурово. Очите бяха присвити, а устните и челюстта - здраво стиснати. Въпреки това й се усмихна леко.
- Оставила си косата си спусната.
- Обещах ти.
Той вдигна ръка като да я погали, но се поколеба.
- Готова ли си?
- Къде ще отидем?
- Направих резервация в „Ексел". - Остави ръката си да до тялото му и извърна поглед. И остана неподвижен, смълчан.
О... по дяволите.
- Хал, сигурен ли си, че искаш да излезем? Струваш ми се без настроение тази вечер. Честно, аз се чувствам по същия начин.
Той направи крачка встрани и втренчи поглед в земята, стиснал още по-здраво челюст.
- Можем да излезем и друга вечер - каза тя. Не мислеше, заслужава да се разделят без обещание за нова среща.
Той се приближи толкова бързо, че тя не успя да проследи движенията му. Беше на два метра от нея, а изведнъж тялото му се озова плътно до нейното. Взе лицето й в ръцете си и покри устните й със своите. И докато я целуваше, я гледаше право в очите,
Тя не долавяше страст у него, а само твърда решителност, която превръщаше жеста му в нещо като клетва.
Когато я пусна, тя залитна назад. И падна. Приземи се по дупе.
- О, по дяволите, Мери, съжалявам. - Той коленичи до нея. Добре ли си?
Тя кимна, макар да не беше. Чувстваше се смешна така, просната на тревата.
- Сигурна ли си, че ти няма нищо?
- Да. - Без да обърне внимание на протегнатата му ръка, тя се изправи и изтупа прахта от дрехите си. Слава Богу, че полата й беше кафява, а земята - суха.
- Хайде, да отидем да вечеряме, Мери.
Той постави голямата си длан на тила й и я поведе към колата, без да й остави избор.