Ужас [bg]

Този факт донякъде тревожеше сър Джон. По-малко от всичко на света той искаше да бъде „спасен“, тоест или по суша, или по море, по време на краткия период на лятното топене на ледовете, да му дойде на помощ набързо организирана експедиция под командването на вмирисания на уиски сър Джон Рос или младия сър Джеймс Рос (който, сигурен беше сър Джон, щеше да бъде привлечен по настояване на лейди Джейн въпреки оттеглянето му от арктически пътешествия). Това щеше да означава срам и позор за него.

Но сър Джон запазваше спокойствие, защото знаеше, че Адмиралтейството при никакви обстоятелства не действа бързо, дори под напора на такава сила като съпругата му Джейн. Сър Джон Бароу и останалите членове на митичния Арктически съвет, още повече пък официалните ръководители на сър Джон от Изследователската служба на кралската флота, прекрасно знаеха, че КНВ „Еребус“ и КНВ „Ужас“ имат провизии за три години — че и за повече, ако дажбите бъдат намалени — и на всичкото отгоре имат възможност да се занимават с лов и риболов навсякъде, където има какво да се лови. Сър Джон знаеше, че жена му — неговата неукротима жена — непременно щеше да успее да организира спасителна експедиция, но ужасната и същевременно чудесна мудност на кралската флота беше гаранция, че подобен опит за спасение няма да бъде осъществен поне до пролетта и лятото на 1848 година, ако не и до по-късно.

Така че в края на май 1847 г. сър Джон изпрати пет екипа с шейни да изследват околността във всички посоки и да търсят свободна за плаване вода, като при това единият отряд се върна назад по пътя, по който бяха дошли корабите. Екипите потеглиха на 21, 23 и 24 май, като отряда на лейтенант Гор — най-важният — тръгна последен и се насочи на югоизток, към Земята на крал Уилям.

Освен да проведе разузнаване, първи лейтенант Гор имаше и друга важна задача: да остави в скривалище на брега първото писмено съобщение на сър Джон от началото на експедицията.

За първи път от началото на службата си във военноморския флот капитан сър Джон Франклин се приближаваше толкова много до неизпълнение на дадените заповеди. Съгласно нарежданията на Адмиралтейството той трябваше навсякъде по пътя на експедицията да издига на брега каменни пирамиди, в които да укрива писмени съобщения — в случай че корабите не се появяха в Беринговия проход навреме, Кралският военноморски флот можеше да ги спаси единствено ако знае в коя посока е поел Франклин и каква е причината за закъснението му. Ала сър Джон не беше оставил подобно съобщение на остров Бичи, макар че беше разполагал с девет месеца, за да го напише. Всъщност сър Джон толкова беше намразил този първи престой в студа, толкова се срамуваше заради смъртта на трима от хората си от туберкулоза и пневмония през тази зима, че тайно от всички беше решил да остави като единствено съобщение след себе си трите гроба. Ако му провървеше, никой нямаше да намери гробовете години след като новината за триумфалното му преминаване през Северозападния проход прогърми навсякъде по света.