Дъщеря на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дъщеря на Империята». Краткое содержание книги:
Мара се разтрепери, причерня й. Накоя я прегърна през раменете, без да казва нищо! Младата лейди Акома зарови лице в рамото й и се разрида.
Докато доближаваха границите на земите й, Мара се замисли за предстоящите трудности. Беше разменила само няколко думи с Кейоке и Накоя след екзекуцията. Знаеше, че би трябвало да очаква възникването на конфликт между бившите сиви воини и оцелелите от гарнизона на баща й, и се обвиняваше, че го е допуснала, така че дръпна завеските и повика командира.
— Кейоке, защо Селмон е заповядал на старите войници да поемат първия пост, вместо да ги размеси?
Ветеранът не бе изненадан от въпроса й.
— Господарке, Селмон е сгрешил, като е опитал да щади старите воини. Мислел е, че като изкарат първата смяна, ще могат да хапнат и да почиват до сутрешния пост, и да са му признателни. Затаки беше млад кавгаджия. Ако някой от нас беше там — той кимна към Папевайо и Тасидо, офицерите, които я придружаваха в имението на Анасати, — можеше да го предотвратим. — Направи пауза, докато обмисляше следващите си думи. — Но Селмон не се е справил лошо. Можело е конфликтът да се разрасне, но той е успял да го удържи до двама провинени.
Мара кимна.
— Повиши Селмон в Патрулен водач, когато се върнем. Войската ни нараства и ще ни трябват повече офицери.
После взе едно от бързите категорични решения, които й печелеха уважението на подчинените й.
— Повиши и двама от най-добрите от старата гвардия. Избери най-добрия от старите войници на фамилията, да речем Миака, и го направи Ударен водач. Както и някой от новите. Онзи негодник Люджан е бил Ударен водач при Котай. Ако няма някой по-способен, повиши него.
Кейоке сви рамене и не предложи по-подходящ кандидат. Мара си позволи задоволство от това и добави:
— Ще разбия тези съюзи бързо. Няма да има повече фаворити. — Кейоке кимна и на строгото му лице се изписа нещо като усмивка, най-открито демонстрираното одобрение, на което бе способен. Мара добави почти само за себе си: — Скоро ще ми трябват мъже, които се подчиняват без колебание. Не мога да позволя нещо да попречи на плановете ми.
Очевидно беше заета с отговорностите на управлението. Кейоке тръгна към челото на колоната, мислеше си как Мара все повече започва да прилича на баща си.
Щом носилката стигна до пасищата на Акома, Мара за пръв път след напускането на храма на Лашима изпита оптимизъм. Мислите й бушуваха. Не обсъждаше идеите си дори с Кейоке и Накоя. Защото те се оформяха в кроежи, водещи към грандиозен план, чиято цел не беше само оцеляването, а амбиция, от която направо й се замайваше главата.
Мара разбираше, че с времето ще се наложи да преработи плановете, за да паснат на обстоятелствата. В съюзите и разпределението на власт в Играта на Съвета често имаше неочаквани промени. В много отношения решителността идваше преди средствата и методите. Щяха да минат години, преди грандиозната й схема да се развие напълно. Но женитбата с Бунтокапи беше първата малка стъпка. След отпътуването от Анасати бе открила надежда и могъщия копнеж на новите мечти.
Когато паланкинът стигна алеята към главната сграда, мечтите й бяха изместени от практически проблеми. В сумрака светеха повече светлини, отколкото обикновено. Мара зърна поне осемдесет души, струпани пред кухнята. Повечето ядяха от купи. Люджан вървеше между тях, говореше и ръкомахаше. При приближаването на ескорта мнозина от мъжете оставиха яденето и се изправиха. Останалите продължиха да се хранят, но изглеждаха нервни.
Мара погледна Накоя, но старицата беше заспала, успокоена от поклащането на носилката и следобедната жега. Паланкинът спря, а Люджан се приближи и се поклони учтиво, докато Кейоке помагаше на Мара. Бившият бандит заговори още преди да успее да го попита.
— Господарке, това са все достойни мъже, поне доколкото мога да преценя аз. Всички ще постъпят на служба при вас на драго сърце.
— Войници? — бързо попита Кейоке и пусна ръката на Мара.
— Само част от тях, за съжаление, командире. Но останалите са оръжейници, кожари, ковачи, майстори на колела и други умели занаятчии. Има и двама фермери.
— Добре — отвърна Мара. — Вече почти не ми остана земя за нови фермери. Колко са войниците?
— Трийсет и трима. — Люджан отстъпи с елегантност, по подходяща за танцьор, отколкото за воин, и помогна на събудилата се Накоя да слезе от носилката, но вниманието му остана насочено към господарката.