Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— А къде е той? — попита Микон и се огледа с кървясали очи.
— Не знам — отвърнах аз — и не искам да знам. Нямам желание да влизам във вътрешността на къщата да го търся. Страхувам се какво ли биха видели очите ми. Най-доброто, което можем да направим, Микон, е да се измъкнем, и то колкото се може по-скоро, оттук. Дорией със сигурност няма да иска да ни вижда днес.
И ние се измъкнахме тихомълком от къщата, като едва не се спънахме в заспалия на входната врата пиян страж. Слънцето беше изгряло и галеше със златни лъчи покривите в Химера, есенният въздух беше свеж и ободрителен. Единственото, което ме дразнеше, беше непрестанното кукуригане на петлите. Измихме се и се изкъпахме в каменния басейн, а във входната зала с оръжията ни намерихме и собствените си дрехи — почистени и сгънати внимателно. След като се облякохме, се отбихме още веднъж в залата за пиршества, за да допием остатъка от виното в голямата купа — чувствахме, че ни е нужна малко смелост. Упътихме се към външната порта и излязохме навън.
По пътя видяхме, че жителите на Химера палеха вече огън в огнищата си. Срещнахме и много от моряците — всички стенеха и се държаха за главите. Още преди да стигнем до градските врати, бяхме се насъбрали около стотина души и никой от нас не можеше да се похвали с бодро настроение.
Дионисий беше зает с разтоварването на корабите. Наоколо имаше дълги кервани от товарни магарета, волове и каруци. Той ругаеше ужасно и гръмко ни проклинаше, тъй като Кринип го нагостил, заедно с кормчиите, единствено със супа от грах и с чиста изворна вода. От време на време се чуваше как куркат червата му и той ругаеше още по-яростно. Нашиба с камшик повечето от залитащите мъже и ги накара да се хванат за работа. Започнахме да пълним кожени торби, сандъци и празни бурета със съкровищата и трофеите от корабите. Ние с Микон нарочно се включихме в работата, макар високото ни положение да ни освобождаваше от този труд, защото искахме да свършим нещо полезно и да облекчим съвестта си.
Най-трудно беше изпразването на големия кораб. Под тежестта на товара си той беше тъй дълбоко затънал в тинята, че изобщо не можахме да го изтеглим на брега, макар да използвахме всички хитроумни приспособления на химерските дърводелци и впрегатния добитък.
Хората на Кринип построиха тежки релси от греди, върху които да изтласкаме кораба, но трофеите ни бяха прекалено тежки. Единственото, което ни оставаше, беше да облекчим кораба, като пратим гмурци, които да извадят част от товара. Гмуркачите на Химера бяха готови да помогнат, но Дионисий не искаше те да видят съкровищата ни и рече, че няма да е лошо, ако собствените му пияници и развратници си охладят главите.
И ето — докато разтоварвахме другите два кораба, към потъналия кораб отплаваха лодки с кошници, към които бяха вързани оловни тежести. Хората ни спуснаха тези кошници във вътрешността на кораба и после се гмурнаха вътре, за да събират съкровищата. Когато въздухът им свършваше, те се показваха посинели на повърхността, треперещи от студ. Дионисий ги стопляше с камшични удари и ги караше да се гмуркат отново и отново. Много от тях проклинаха умението да се гмуркат, което бяха придобили още като малки момчета в родната си Йония.
Дионисий реши да състави опис на съдържанието на чувалите и сандъците, кутиите и буретата, но сред вещите имаше много неща, чието предназначение ни беше неизвестно. Лесно беше да се напише например: финикийска маска от сребро с черни камъни за очите, тежи дванадесет мини27, или: бронзова статуетка на бог, куха отвътре, с позлатени ръце и лице, тежи един талант28 и пет мини, или: огледало от злато и сребро с петнадесет разноцветни камъни, тежи пет мини. Но трудно беше, особено понеже бяхме изморени, да измислим правилно название за окованата в злато слонова кост или за златните халки, които може би бяха използвани за украшения на женски гърди или носове, както и за различните тъкани, ширити и украшенията към тях.
Тъй като Микон и аз можехме да пишем, тази тежка работа се падна на нас, а Дионисий номерираше сам сандъците и буретата, докато не капна от умора и не свършиха познанията му по смятане. Накрая той се задоволи само да запечатва сандъците със златен финикийски печат, без да се интересува какво точно има в тях.
— Кълна се в Хермес! — каза той. — Никак не искам да ме ограбят, но яснотата на мислите също ми е важна, а струва ми се, цифрите ме объркаха напълно!
27
Мина — парична единица и същевременно мярка за тежина, равна на 436,6 гр. — Б.пр.
28
Мярка за тежина, равна на 60 мини. — Б.пр.