Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Махайте се — изкрещя стажантката. — Работя с ученичката!
— Четирийсет и шест… — измърмори Емили.
Мадам пристъпи уверено и изблъска въртящия се диск от ръката на Серена.
— Събуди се, Емили. Събуди се!
— Спри! Спри! — изпищя Серена. — Това е важно. Продължавай, Емили! Още само три числа!
Ала мадам постави ръце върху рамената на момичето и го разтресе. Емили отвори очи и се усмихна едва.
— Здравейте, мадам.
— Емили, какво става?
— Предричам печелившите числа от тотото. За следващата седмица.
Мадам разярено се вторачи в Серена и пристъпи към нея. Стажантката отвърна с кръвнишки поглед.
— Дори не се опитвай да ме издадеш. Никой няма да ти повярва.
Аманда се опита да й попречи да излезе, но стажантката я избута настрана. И момичето не се противопостави особено. Не й се искаше да разбира какво може да се случи, ако отново я цапардоса по главата.
Щом отстъпи обаче, едва не се препъна в нещо. Не, в някого. Мадам също я видя.
— Трейси! Добре ли си? Какво стана?
Слабичкото русо момиче с усилие се изправи на крака.
— Аз… не съм сигурна.
Тя погледна Аманда и сбърчи вежди. Сетне слаба усмивка разцъфна на лицето й.
— Аз те познавам…
Аманда ядно се вторачи в нея.
— Не, не ме познаваш.
Сетне се извърна към мадам, която в момента придържаше замаяната Емили с една ръка, а другата протягаше към Трейси.
— Е, сега май всичко е наред, нали?
Без да дочака отговора, Аманда излезе от склада, стигна до основния коридор и се отправи към момичешката тоалетна. От доста време не бе сресвала косата си и не бе освежавала грима си.
17
Обядът почти приключваше. От царското си място на най-хубавата маса Аманда наблюдаваше как учениците се надпреварват до коша, за да изпразват подносите си. Тя самата нямаше поднос. Някоя не бе спазвала хранителните й навици през изминалата седмица и бе напълняла с цял килограм. Майка й много мило бе приготвила обяд от две твърдо сварени яйца, няколко моркова и една ябълка.
Бритни възкликна:
— О, леле-мале! Вижте Тери Бойд.
Аманда погледна към момичето и попита:
— Какво й е?
— Полата й е направо прозрачна. Може да й видиш бельото.
Аманда отново хвърли поглед натам.
— О, да бе, наистина.
Кейти посочи следващата жертва:
— Виждате ли Кара Уинтърс? На всички разправя, че си е купила блузата от каталог на „Джей Кру“. Обаче аз видях етикета, когато я свали по физическо, и се оказа, че е от „Таргет“.
Аманда се обърна към нея:
— Всъщност ще се изненадате — рече тя, — но в „Таргет“ имат доста сносни дрехи.
Кейти, Бритни, Нина, Софи и Ема я зяпнаха ужасени.
— Ти пък кога си ходила в „Таргет“? — попита я Софи.
Аманда направи физиономия. Вече цели два дни допускаше такива глупави грешки. Налагаше се да си спомни коя е.
— Ъ-ъ, майка ми влезе там, за да си купи кърпи за кухненските съдове. И случайно минахме покрай някакви дрехи.
Приятелките й явно се задоволиха с това обяснение, въпреки че тя виждаше недоверието в очите на Бритни. Предишната Аманда Бийсън може и да бе принудена да мине покрай отделението за дрехи в „Таргет“, ала никога нямаше да ги погледне.
Не й се искаше да си мисли, че се е променила през изминалата седмица и определено не искаше приятелите й да забележат, че в нея има нещо различно. Но невинаги бе лесно. Като например сега, докато Трейси Девън отнасяше подноса си, минавайки покрай масата й. Очите им се срещнаха. Не си казаха и дума, ала несъмнено протече безмълвно общуване.
— Защо гледаш към нея? — Сега пък Кейти настоя да знае.
Аманда не устоя:
— Просто се питах… Мислите ли, че изглежда променена? — престраши се и попита.
— Да, и аз го забелязах — отвърна Нина. — Облича се много по-добре. И харесвам прическата й.
— Но все още си е смотла — напомни й Бритни. — Смотлата си остава смотла завинаги. И съм абсолютно сигурна, че нейните дрехи са от „Таргет“.
— О, със сигурност — съгласи се Нина.
Е, за това бяха прави. Аманда си спомни как избра щампованата блузка за тази пола. Всъщност бе доста горда с постигнатото.
— Защо въобще говорим за нея? — попита Кейти. — Тя е никой.
— Това не е вярно — възрази Аманда. — Тя е някой. — Сетне осъзна колко странно я гледат момичетата и додаде: — Просто не някой, когото искаме да познаваме.