Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
Аманда продължаваше да се съмнява.
— А всъщност какво е това, което трябва да взема?
Джена се усмихна сконфузено.
— Ето затова ми е неудобно. Плюшеното ми мече.
Аманда я зяпна невярващо. После избухна в смях.
— Видя ли? Знаех си, че не си такава грубиянка!
Другото момиче също се разсмя.
— Да, добре, знам, че е глупаво, но винаги спя с него. Не казвай на никого, става ли? Много лошо ще бъде за репутацията ми.
— Без майтап — захихика Аманда. — Малолетната хулиганка спи с нож, пистолет и с плюшеното си мече.
Сега вече и двете се закискаха така силно, че не можеха да спрат. Явно бе, че се смеят много шумно, защото внезапно от вътрешността на апартамента се разнесе глас:
— Кой е там?
Момичетата чуха стъпки от другата страна на вратата.
Джена застина.
— Майка ми.
— Скрий се — изсъска Аманда.
Джена изтича на стълбището. Аманда затвори очи и се съсредоточи толкова силно, колкото успя. „Помогни ми, Трейси, помогни ми. Помогни ми да изчезна.“ Момичето се опита да си представи как избледнява.
Чу, че вратата се отвори, и усети как някой застава току пред нея.
Майката на Джена изглеждаше объркана. Огледа се насам-натам в коридора и вдигна рамена.
„Успях!“, ликуваше Аманда. Прокрадна се покрай жената вътре в апартамента, опитвайки се да не докосва хората. Нямаше никаква идея колко може да задържи невидимостта си, затова се движеше бързо и хукна към стаята на Джена. Мечето беше на леглото.
Щом излезе обратно в коридора извън жилището, затича към стълбището. Джена не погледна към нея и тя осъзна, че още е невидима. Затвори очи. „Искам да се върна, искам да се върна. Трейси, нека стана видима.“
— Ти успя!
Аманда отвори очи и видя Джена, която я зяпаше с възхищение. Бутна мечето в ръцете на съученичката си и рече:
— Хайде, да се махаме от тук.
Щом се отдалечиха от Бруксайд Тауърс тя се обърна към Джена:
— Трябва да промениш това, нали знаеш.
— Кое?
— Майка ти, начина, по който живееш — всичко това.
— Не трябва да казваш на никого, Аманда. Това е дори по-важно от мечето. Знаеш ли какво ще се случи с мен, ако хората узнаят за майка ми?
Аманда се досети.
— Ще те отнемат от нея и ще те пратят при приемни родители.
Джена кимна.
— Сигурно има някой, който може да ти помогне — рече Аманда. — Какво ще кажеш за мадам? Имам чувството, че наистина я е грижа за нас — тоест, за вас. — Не можеше да повярва, че каза „нас“, все едно бе една от тях.
Джена поклати глава.
— Не мога да рискувам. Може да поиска да уведоми властите. — Момичето печално поклати глава. — Не е ли странно? Ти, Аманда Бийсън, си единствената, която знае за живота ми. А и аз всъщност ти се доверявам.
— Да, доста странно, нали — отвърна Аманда. — И ти си единствената, която знае моите тайни. И искам да те помоля за услуга. Може ли, моля те, повече да не четеш мислите ми, без мое позволение?
— Добре — съгласи се Джена.
— Благодаря.
След мъничко Джена попита:
— Сега ще ми кажеш ли нещо? Приятелки ли сме?
— Не бих отишла чак толкова далече — рече Аманда. — Ала ние… не сме врагове.
Джена кимна.
— Аха, разбирам какво имаш предвид.
Аманда остана доволна, че момичето я разбра. Наистина не можеше да си се представи, истинската себе си, как се мотае с Джена Кели.
Ала от друга страна, имаше вероятност дълго, дълго време да остане Трейси Девън. И като се вземеше предвид необщителността на Трейси, щеше да има нужда от всички приятели, които можеше да си спечели.
15
На Джена й се стори, че Аманда си е намерила доста удобно положение в дома на Девън. Момичето се поправи мислено — Аманда си беше извоювала удобно положение. От онова, което знаеше, нещата не стояха така за бедната Трейси. Според Аманда това семейство пренебрегваше Трейси и съученичката им бе на практика невидима дори когато се виждаше.
Джена се огледа и откри, че й е трудно да повярва, че нещата някога бяха стояли по различен начин. Край голямата овална маса седемзначките се караха кои две от тях да седнат до голямата си сестра.
Госпожа Девън се въртеше около момичето.
— Трейси, наистина трябва да си вземеш още пържени филийки. Трябва да се храниш, прекалено слабичка си. Имаш ли си пари за обяд? Джена, мила, моля те, погрижи се Трейси да си изяжда обяда в училище.