Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Добре, госпожо Девън — обеща Джена.
Леле, Трейси я очакваше страхотна изненада, когато се върнеше в тялото си, помисли си тя.
Момичето спомена всичко това на Аманда, когато двете се отправиха към автобусната спирка.
— Не беше чак толкова трудно — призна Аманда. — Трейси явно е пълна ревла, щом търпи такова отношение от страна на родителите си. Тя трябва да се защитава и да казва какво иска. Само се надявам да успее да се справи с това, когато се върне, и да не избледнее отново.
— Ти няма да го допуснеш — увери я Джена.
Аманда се намръщи.
— Какво пък значи това? Веднъж само да се върнем в телата си, гарантирам ти, че няма да се замесвам с Трейси Девън.
— Нямаш ли усещането, че вече сте някак свързани?
— Не!
Яростният й отговор едва не накара Джена да подскочи.
— Е, не казвам, че трябва да станете най-добри приятелки или нещо такова, но…
Автобусът идваше.
— Гледай сега — каза й Аманда. — Този шофьор никога не я забелязваше. Понякога затваряше вратите под носа й.
Сега обаче, когато вратите се отвориха, Аманда се качи първа и шофьорът дори я поздрави:
— Добро утро.
Момичетата се настаниха и Аманда продължи разговора:
— Виж, правя това, за да подобря живота на Трейси. И ако трябва да бъда искрена, тя вече не е чак такава смотла, каквато беше преди да се захвана с нея. Ала когато всичко това свърши, не си и мисли, че ще се движа с Трейси Девън. Ние живеем в напълно различни светове. Да не би да можеш да си представиш Трейси с истинската мен и моите приятели?
— Еха, ти наистина си снобка — каза мнението си Джена.
Аманда сви рамена.
— Изобщо не ми пука какво мислиш за мен.
— Не разбирам — призна Джена. — Понякога наистина си мисля, че си добър човек, но после се променяш и казваш нещо такова.
— Упражнявам се, за да съм готова, когато се превърна в себе си — изясни й Аманда.
Джена въздъхна и се облегна в седалката си. Харесваните момичета все така си оставаха загадка за нея и това, че опозна Аманда, не й помогна да ги разбере по-добре. И макар че обеща на съученичката си да не чете мислите й без нейно разрешение, Джена не устоя на изкушението. Затвори очи и се съсредоточи.
„Дано да успее да намери нова помощничка тази седмица. Искам в събота да ме изведе на пазар. Не че имам против да гледам децата. Санди и Манди са забавни, а съм много привързана към Ранди. Не мога да ги мразя, не е тяхна вината, че аз не получавам достатъчно внимание. Вината е на родителите ми, както и моя собствена.“
Джена се обърка. „Тя“ очевидно беше госпожа Девън, ала кой тогава беше „аз“. И тогава момичето ахна.
— Какво? — попита я Аманда.
— Виж сега, не ми се ядосвай, но прочетох някои мисли.
Аманда явно се раздразни.
— Ей, ама ти обеща…
— Чакай — прекъсна я Джена. — Не смятам, че бяха твои мисли. Май че подслушвах Трейси!
Аманда ококори очи.
— Настина ли? За какво си мислеше тя? Да не би да се готви да се върне?
— Беше нещо за това, че искала майка й да я изведе на пазар в събота. И някакви работи за малките й сестри и как много харесвала Ранди.
Аманда посърна.
— Ох.
— Мислех, че ще се зарадваш! Щом мога да чета мислите на Трейси, значи завръщането й наближава, нали така?
— Това не са мисли на Трейси — тъжно обясни Аманда. — Мои са.
Джена рязко си пое въздух.
— Леле! Знаеш ли какво значи това? Може би ти и Трейси… Може би вие се сливате. Сещаш се, може би ставате една личност. Трейси-Аманда Девън-Бийсън. Еха! Ама че име!
— Млъквай! — изсъска Аманда бясно. — Просто си затваряй тъпата уста!
Джена не се обиди от острия тон на съученичката си. Стори й се, че сега започва да разбира. Аманда беше уплашена.
Когато пристигнаха в училище, двете момичета се разделиха, ала Джена не престана да мисли за Аманда. Донякъде дори се надяваше подозренията й да се окажат истина — да се окаже вярно, че Трейси поглъща Аманда или обратното. Защото нямаше как да не признае, че харесва Аманда. Завиждаше на самоувереността й и се възхищаваше на начина, по който Аманда обръщаше живота на Трейси.
И Аманда бе запалила искрица надежда у Джена, че в лицето на Аманда-Трейси щеше да намери приятел, който да й помогне да подобри собствения си живот.