Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
Ала йогата се оказа различна от упражненията, които изпълняваха в час по физическо. Стоенето в определени пози й даде предостатъчно време да размишлява.
„Майка ми е настина добра“, замисли се тя. „А аз не се държа мило с нея. Какво ми става? Ако някога се върна в себе си, обещавам, че ще бъда по-добра.“
Това беше чудесно, но първо трябваше да стане отново себе си, преди да изпълни обещанието си. А тя нямаше никаква представа кога ще се случи това.
„Къде си, Трейси?“, попита. „Защо не се връщаш и не искаш тялото си? Правя нещата по-добри за теб. Изглеждаш много по-добре. Накарах родителите ти да те забелязват. Ако продължаваш да правиш това, което правя и аз, вече няма да си нищо.“
Аманда не очакваше някакъв отговор, затова и не се изненада, когато такъв не последва. Какво му ставаше на това глупаво момиче? Не, може би „глупаво“ не беше правилната дума. Тъжна — такава беше Трейси.
„Трейси, престани да тъгуваш. Вместо това… ядосай се!“
Отново никакъв отговор. Аманда се предаде и се концентрира върху тялото си. И нямаше как да отрече, че щом часът свърши, се почувства така отпочинала, както не се бе усещала от много време.
Навярно състоянието й си пролича, защото мадам я гледаше странно. И когато звънецът би, учителката се обади:
— Трейси, може ли да поговорим за минута?
Аманда се приближи до бюрото, ала мадам не каза нищо, докато останалите ученици не излязоха от стаята.
Сетне се вгледа в нея така напрегнато, че момичето се почувства неловко.
— Трейси…
— Да, мадам?
Учителката поклати глава.
— Не, ти не си Трейси.
Аманда преглътна.
— Не съм ли?
Мадам се усмихна.
— Знаеш, че не си.
Аманда прехапа устни. Дали да не отрече? Нещо в изражението на мадам обаче я убеди, че няма смисъл да го прави.
— Защо… защо мислите, че не съм Трейси?
— Заради начина, по който се движиш, говориш, гледаш… Вече цяла седмица имам подозрения. Можеш ли да ми кажеш дали Трейси е добре?
— Не знам — честно отвърна Аманда.
— Можеш ли да ми кажеш коя си в действителност?
Аманда преглътна.
— Налага ли се?
— Не мога да те принудя — рече мадам.
— Мога ли вече да си вървя?
Мадам кимна, ала щом понечи да излезе, учителката я докосна по рамото и Аманда погледна назад.
— Която и да си ти… бъди добра с Трейси. Съгласна? Трейси не е толкова лесна за разгадаване, колкото изглежда.
Аманда остана с впечатлението, че жената не говори само за дарбата на съученичката й да изчезва.
— Опитвам се — отвърна момичето.
Когато учебният ден приключи, Джена остана да чака Аманда на входа на училището.
— Какво искаше мадам?
— Тя знае, че не съм Трейси — навъси се Аманда.
— Е, не можеш да я виниш. Не се държиш точно като Трейси. Знае ли коя си в действителност?
Аманда я изгледа яростно.
— Не, и по-добре да не й казваш.
— Гроб съм — обеща Джена. — Можеш ли да ми направиш услуга?
— Каква?
Джена като че ли се притесни.
— Малко ми е неудобно, но… когато вчера си оправях багажа, забравих нещо. Нещо важно.
— Значи искаш да си идеш у дома и да си го вземеш?
Джена направи физиономия.
— Обаче… не искам да влизам в апартамента, ако майка ми и приятелите й са още там. Ако ме види, може да се разплаче и ще се почувствам ужасно.
— Искаш аз да взема нещото вместо теб ли?
— Би ли го направила? — нетърпеливо попита Джена.
Аманда сви рамена. И без това нямаше къде другаде да отиде.
Когато стигнаха пред входната врата на апартамента на Джена, отвътре долетяха музика и гласове. Аманда се поколеба.
— Какво да кажа на майка ти?
— Просто й кажи, че си дошла да вземеш нещо за мен.
— Но тя не ме познава. И ще иска да разбере защо не си го вземеш сама. Какво да й кажа?
Джена замълча. След миг обаче рече:
— Може би можеш да станеш невидима.
Аманда извъртя очи.
— Джена, знаеш, че Трейси не умее да контролира това.
— Но ти не си Трейси — възрази съученичката й.
— И какво от това?
— Ти си много по-силна от нея. Обзалагам се, че ако решиш да станеш невидима, можеш да го направиш.
Аманда не се хвана.
— Изчезването е дарбата на Трейси, не моята.
— Но ти управляваш тялото на Трейси — рече Джена. — Може би управляваш и дарбата й.