Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Супер — каза Кен. — Спасила си й живота.
Джена обаче имаше друга гледна точка.
— Но може би онази жена е била на път да убие съпруга си. Щяла си да спасиш неговия живот, ако бе оставила колата да я блъсне.
Сара въздъхна и се облегна в стола си.
Мадам укорително погледна Джена.
— А ти имаш ли интересна история, Джена?
Момичето нямаше, но успя да си измисли нещо:
— Онзи ден бях в мола и знаех, че едни деца искат да ограбят магазина. Бяха го намислили, дори си имаха джаджа, с която да махат алармите от стоките, които щяха да задигат. Затова казах на един пазач и ги арестуваха.
Беше малка лъжа и Джена мислеше, че историята ще се хареса на мадам. Аманда се извърна и вдигна вежди, Джена обаче не й обърна внимание.
— Но как накара пазачът да ти повярва? — попита Кен.
— Добър въпрос, Кен — одобри мадам. — И преди сме говорили за това, Джена. Всички вие трябва много да внимавате, когато разкривате дарбите си. Ти какво каза на пазача?
Джена трескаво замисли.
— Аз… аз не му казах нищо за четенето на мислите. Казах му, че съм дочула какво си говорят децата.
Дали мадам повярва на измислицата й? Преди да успее да си отговори, вратата на стаята се отвори и директорът подаде глава вътре.
— Извинете ме, мадам. Съжалявам, че прекъсвам часа ви — провлачи той. — Просто имам да ви предам съобщение. Емили Сандърс е болна и няма да дойде днес.
— Наистина ли? — попита мадам и погледна някакъв лист на бюрото си. — Няма я в списъка с отсъстващите.
— Секретарката е сбъркала — бързо отвърна той, отдръпна се и затвори вратата.
Мадам остана взряна след него. Сетне поклати глава, за да пропъди тревожните си мисли.
— Да видим, докъде бяхме стигнали? Кой е следващият, който иска да разкаже? Чарлс?
Джена остана облекчена, че мадам забрави нейната история. Когато Аманда-Трейси се обърна към нея, помисли, че съученичката й иска да я поздрави за начина, по който се отърва с тази преправена история. Ала Аманда, изглежда, имаше нещо друго предвид.
— Емили не е болна. По-рано я видях в столовата.
— Може да й е станало лошо преди часа — предположи Джена.
— Тогава защо директорът ще обяснява, че било грешка, че не е включена в списъка на отсъстващите.
— Трейси?
Момичето се обърна, за да погледне учителката.
— Ти преживя ли нещо хубаво, за което искаш да ни разкажеш?
— Не.
Учителката премина към Кен, ала Джена вече се бе изключила. Не можеше да се отърси от мисълта за Емили. Сякаш беше залепнала в главата й и Джена не знаеше защо. Емили беше болна — какво от това? Навярно не беше нищо сериозно, някаква настинка или нещо подобно. Може пък да беше повърнала днешния отвратителен обяд.
Тогава защо мисълта не й излизаше от главата?
Джена се стресна, когато осъзна отговора. Мислеше за Емили, защото момичето се опитваше да се свърже с нея самата.
Ала защо Емили ще иска да се свързва с Джена? Отговорът беше очевиден — защото Емили знаеше, че Джена чете мисли. И искаше съученичката й да прочете нейните, точно в този миг. Ала защо?
Джена затвори очи и се съсредоточи.
„Емили… Слушам те. Опитвам се да те чуя. Какво искаш? Емили?“
Нищо… И тогава Емили започна да изчезва от съзнанието й. И едно друго лице смени това на момичето — лицето на Серена, стажантката.
Ставаше все по-откачено. Защо й беше на Серена да се свързва с нея? Нима не успяваше да накара господин Джоунс да я покани на среща? И какво общо имаше това с Емили? Защото сега Емили се връщаше в главата й.
Опитваше се да й каже нещо за Серена. Ала всичко бе неясно и размазано, защото, защото… защото Емили беше хипнотизирана.
Звънецът би и Джена се наведе напред.
— Трябва да ти кажа нещо — прошепна тя.
— Не разбирам — рече Аманда, когато узна какво се бе случвало в ума на Джена. — Какво значи всичко това?
— Емили се опитва да ми каже нещо. Мисля, че е в беда. И това е свързано по някакъв начин със Серена.
— Ала Емили е у дома, болна, нали?
Джена не беше убедена.