Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Явно се беше спряла на нещо от интернет. Дано да не е поръчала нещо много екзотично, защото щеше да остане разочарована, ако крайният резултат се разминеше с очакванията й. Типичната грешка на начинаещите.
Май вече преваляше и в странния ни съвместен живот започваше да се забелязва нещо като рутина. Дори свикнахме с постоянното присъствие на доктор Бернер, банковия директор Шерер и голямоухия Хуберт, които винаги се появяваха, щом наближеше осемнайсет часа. Изобщо не бях сигурна дали искат да ни изловят как потъпкваме правилата, предвидени в договора, или тъкмо напротив, да предотвратят подобно действие от наша страна. Предполагах, че зависеше от това на какво всеки един от тях е заложил: дали ще издържим, или не. Щефан дори се кълнеше, че посред нощ през прозорчето на банята бил видял един от тях да пуши лула в градината.
— Е, това си има и хубави страни! — каза той. — Докато старите кокали дебнат навън, няма защо да се притесняваме, че някой може да ни обере.
Неделните закуски продължаваха постарому да се провеждат в зимната градина на Фриц. Разликата беше в това, че Щефан идваше с Евелин, а пък аз с Оливер. Те пристигаха с лъскавото беемве, докато ние се дотътряхме някак си натоварени в ситроена. Евелин беше обсебила напълно новата кола, въпреки че тя наполовина принадлежеше на Оливер. Според нея без кола човек би бил загубен насред тази пустош, в която според нея се намираше градината.
Щефан също често караше стилния кабриолет в околността. Трябва да призная, че много му отиваше. Иначе всичко си беше постарому.
Гертнерови — едно семейство, което трябваше да се откаже от старите си навици. Включете телевизора си и се чудете как така все още няма убити!
Но това изглежда беше само въпрос на време, защото Еберхарт продължаваше да ни досажда с въпросите от последното предаване на „Стани богат“ и забележките си на голям всезнайко. А с всяка изминала седмица нивото на агресията ми рязко се покачваше. Тайно си мечтаех да избоксирам мекото шкембе на Еберхарт с колкото сила имам.
Катинка изобщо не подозираше колко беше близо моментът, в който щеше да стане вдовица. Всяка седмица тя носеше дрехи в различен пастелен цвят и постоянно обсъждаше с Фриц въпроса, кои мебели трябваше той да премести в къщата им и кои поради липса на място трябваше да останат в марципановата торта. Фриц не гледаше сантиментално на нещата, но за разлика от него Катинка всяка неделя се давеше в сълзи. Това май беше въздействието на хормоните на бременността. Беше си направо ужасно. Сега вече знаех защо не искам да забременявам.
— При това положение трябва да се разчисти и килерът — каза Фриц и ние всички трябваше да слезем долу и да разгледаме така наречените безценни съкровища, които бяха складирани там.
Беше огромен килер, претъпкан до тавана с вещи, за които беше разбираемо защо са захвърлени тук.
— Можете да вземете, каквото пожелаете — каза Фриц.
И това беше жест на невероятна щедрост от негова страна (разбира се, като изключим историята за милионите). Имаше само един малък проблем — никой не искаше нищо. Нито плетените като кошница лампи от седемдесетте, нито холната гарнитура в синьо каре, нито белите столове от изкуствена кожа на червени цветя, да не говорим за комплекта за обзавеждане на детската стая от 1976, състоящ се от мебели от шперплат, облепени с фурнир.
— Неблагодарни хора — каза Фриц. — Тогава ще организираме разпродажба отпред на двора. Ще е жалко нещата да се изхвърлят. Навремето струваха много пари. На повечето дори пазя фактурите.
Всички простенахме.
— Никой няма да ги иска — каза Оливер.
— Дори и най-заклетите фенове на седемдесетте — допълни Щефан.
— Моята особа проявява все пак интерес към този фотьойл — каза Еберхарт и се пльосна във фотьойл с размер XXL и отвратителна дамаска.
— При това положение може би твоята особа ще прояви интерес да се заеме с организирането на разпродажбата — попита хитро Евелин.
— Ако моята особа задържи печалбата! — отговори също толкова хитро Еберхарт.
Стори ни се справедливо. Беше почти изключено печалбата да е особено голяма. Освен това след по-малко от половин година щяхме да сме милионери, при това положение спокойно можехме да го раздаваме по-ларж.
— Който не уважава пфенига, не заслужава и талера — каза Еберхарт.
— Имаш право, момко! — възкликна Фриц. — С такова мислене ще постигнеш нещо в живота.