Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Кайку се загледа в него за известно време. Какво ли правеше и той в Лоното? Защо бе придружил Саран чак дотук? Какви ли бяха отношенията им? Въпреки че гневът й от безсърдечния начин, по който бе изложил на риск живота й, се бе посмекчил през изминалия месец, тя не бе успяла да научи много за него, а и шпионинът отказваше да хвърли светлина по въпроса, казвайки, че това си е работа на Тсата и само ткиуратецът може да задоволи любопитството й. Младата жена не можеше да каже дали дипломатичността на Саран се дължеше на уважение към различните вярвания на спътника си или просто я дразнеше.
После мислите й се насочиха от Саран към Лусия. Искаше й се да бе имала повече време, за да се срещне с бившата Престолонаследничка преди това мероприятие, ала предполагаше, че желанието й щеше да се сбъдне по някое време по-късно. Когато бе попитала Заелис за здравето й, той бе смотолевил нещо набързо и веднага беше сменил темата, без да отговори всъщност на въпроса й. Навярно Мишани щеше да сметне това за подозрително, но Кайку упрекна себе си и си каза, че трябваше да бъде по-настоятелна.
Възцари се тишина и Саран се изправи, заставайки с гръб към парапета от ковано желязо. Силуетът му се очертаваше на ярката слънчева светлина и Кайку си каза, че най-накрая щеше да научи за какво бе рискувала живота си.
— Само малцина от вас ме познават — започна той с чист и ясен глас, а куараалският му акцент беше сведен до минимум. В стегнатите си, тъмни дрехи той изглеждаше досущ като пълководец, обръщащ се към своите бойци. — Ето защо ще ви се представя. Наричам се Саран Иктис Марул и съм шпионин на Либера Драмач от няколко години. Целта ми е да откривам всичко, до което мога да се докопам, за Чаросплетниците. Мисиите ми са ме водили до четирите страни на Близкия свят — Сарамир, Окхамба, Куараал и далечния Итрикс. А сега, ако ми позволите, ще ви разкажа какво открих при последното си пътешествие.
Той замлъкна и започна да оглежда аудиторията. Кайку си помисли, че се държи доста театрално, ала после й хрумна друго — нима Саран не съзнаваше, че като разкрие посланието си пред толкова много хора, се излага на голяма опасност занапред? Колкото повече хора знаеха, че той е шпионин, толкова повече се увеличаваха шансовете да бъде предаден и разкрит. Младата жена се запита на какво ли се дължеше безразсъдството му — едва ли беше чак толкова самовлюбен, че да рискува живота си в замяна на един кратък миг на слава.
— Сарамир е забравил своята история — рече той. — Били сте толкова горди от заселването на този континент, че изобщо не сте обърнали внимание на онова, което унищожавате. С избиването на аборигените угати сте заличили хилядолетия от паметта на тази страна. Другите земи обаче помнят. В Окхамба племената са просъществували векове, недокоснати от друга цивилизация. В Куараал потисническата доктрина и пренаписването на историята от Теократите не успяха да унищожат напълно следите от тъмните дълбини на миналото и човек може да ги издири, стига да знае къде да търси. Дори и в Итрикс, където постоянните вътрешни войни толкова често променяха епицентъра на властта, историческите свидетелства са толкова много и са така разпръснати, че е невъзможно да бъдат напълно унищожени. Историята се запазва. Дори тук. И ми се струва, че ще е най-добре да не я забравяме, тъй като не знаем дали някакво минало събитие няма да рефлектира върху настоящето и да го промени.
Някои от присъстващите се размърдаха неспокойно при дръзката постъпка на Саран — да се осмелява да ги укорява за тяхната история! Кайку обаче забеляза, че на Кайлин очевидно й беше приятно, защото на изрисуваните й устни бе разцъфнала усмивка.
— Ще бъда кратък и ще започна с добрите новини — продължи шпионинът, прокарвайки пръсти през косата си, хвърляйки надменен поглед към Заелис. — Сигурен съм, че по-късно ще имам възможността да дам по-подробен отчет на тези, които проявят по-дълбок интерес. Във всичките си пътувания из Близкия свят търсех три неща: първо, доказателства за наличието на покварата, която се разпространява из вашата земя, което, както вече знаем, е страничен ефект от вещерските камъни; второ, информация за самите Чаросплетници или каквито там аналози имат; и трето, сведения за наличието на вещерските камъни, тъй като те са източникът на силите на Чаросплетниците.
Мъжът започна да крачи напред-назад, а красивият му профил изпъкна, очертан от слънчевите лъчи.