Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
- Смяташ ли, че подозират нещо? - попита разтревожена Кару, притаила заговорнически глас като него. Щеше й се да може да се разбира с него на чешки, също като със Зузана и Мик, та да не се притеснява, че ще ги подслушат.
- Нещичко - да. Но мисля, че са далече от истината.
- И по-добре да не приближават.
- Държа се така, все едно всеки момент ще приключа успешно някаква игра, но още не съм им го казал. Не знам обаче колко дълго може да продължи така. Никога не съм бил сред неговите довереници. Ами ако е споделял всичките си планове с тях и сега тази тайнственост им се вижда нередна? При този проблем... - Той вдигна ръце към главата си, но бързо ги отдръпна, когато едните рани опряха другите. - ... как ли щеше да постъпи Вълка? Просто нищо нямаше да направи. Нямаше да даде на серафимите никой от своите и щеше да ги гледа високомерно, докато настояват за това.
- Прав си. - Не й беше никак трудно да си го представи - презрението в очите на Вълка, докато наблюдава своите врагове. - Той наистина щеше да предизвика клане.
- Така е. Но нали в това се състои нашата тактика: да започнем убедително и правдоподобно, но да не приключим нещата така, както би го направил той. Няма да дам никой от нашите на ангелите и няма да искам прошка от тях. Това е само между химерите и точка по въпроса.
- Ами ако пак се случи? - попита Кару.
- Ще имам грижата да не стане. - Казано просто, внушително, изпълнено едновременно със заплаха и разкаяние.
Кару си даваше сметка, че Зири никога не е искал подобна отговорност, но помнеше и думите му, докато бяха във въздуха - „Ще се бием за нашия свят до последното ехо от душите ни“ - и как стоеше между двете кръвожадни армии, държейки ги на разстояние една от друга, затова не се съмняваше, че той ще се справи с всяка ситуация.
- Добре - отвърна тя и това беше краят на разговора.
Между тях настана продължително мълчание и с разрешаването на проблема понятието за „сами“ се промени. Сега две уморени същества стояха едно срещу друго в потрепващия мрак, обзети от объркани чувства и страхове - любов, доверие, колебание, тъга.
- Трябва да се връщаме - първа проговори Кару, макар да й се искаше да даде поне още малко утеха на Зири. - Серафимите ще ни чакат.
Той кимна и я последва към вратата.
- Косата ти е мокра - каза.
- Тук има къпални с минерална вода - отвърна тя и отвори вратата, давайки си сметка, че той няма как да помни това.
- Добре ми звучи. - И посочи с поглед засъхналата кръв по козината на краката си и изподраните длани. Там, където главата му се беше ударила в пода на пещерата, също имаше рана. Тя пристъпи към него, посегна да я докосне; той се намръщи. Под тъмната засъхнала кръв се беше появила цицина.
- О! - възкликна тя. - Чувстваш ли се замаян?
- Не, само главата ми пулсира. Всичко е наред. - В отговор той също внимателно огледа лицето й. - Ти изглеждаш много по-добре.
Тя докосна бузата си и усети, че болката е утихнала. Отоците също бяха спаднали. Попипа разкъсаното си ухо и установи, че плътта й е зараснала. Какво?!
Ахна, щом си спомни.
- Водата - каза. Връхлетя я като някакъв забравен сън. - Тя има някои лечебни качества.
- Наистина ли? - Зири отново погледна наранените си ръце. - Ще ми покажеш ли как се стига до там?
- Ами... - Кару замълча неловко. - С удоволствие, но Зузана и Мик са там сега. - Изчерви се; възможно е Зузана и Мик да са прекалено уморени, за да се държат така, както обикновено биха постъпили Зузана и Мик, но при тия лечебни качества на водата нищо чудно нейните приятели да се възползват от единия час насаме, хъм, по типичен за тях начин.
Зири бързо схвана намека. Той също се изчерви и човечността, която смекчи неговите студени, съвършени черти, беше удивителна. Зири носеше това тяло много по-красиво от Тиаго.
- Тогава ще почакам - каза той с нисък смутен смях, избягвайки погледа на Кару. Тя също се разсмя.
Стояха край отворената врата, пламнали от смущение, смеейки се притеснено, застанали твърде близо един до друг - тя беше дръпнала ръка от челото му, но тялото й остана наклонено към неговото - когато някой изскочи иззад завоя и замря на място.
О, богове и звезден прах, искаше да изкрещи Кару, подигравате ли ми се?!
Защото, естествено, ама, разбира се, това беше Акива. Музиката на вятъра беше заглушила стъпките му. Стоеше на по-малко от десет крачки и при цялото си умение да прикрива внезапно връхлетелите го чувства, това не беше успял да скрие.