Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
- Аз ще се разправям с Яил - каза Лираз. Изрече го тихо, почти беззвучно. Прозвуча сякаш лишено от категоричност, но и неоспоримо като отдавна наложен факт. - Каквото и друго да става, това е сигурно.
Лираз беше водена от жаждата за отмъщение и Кару не можеше да я вини за това. Тя беше видяла мъртвото тяло на Хазаел, поко сената от скръб Лираз, както и Акива до нея, също толкова съсипан. Тази гледка сякаш я изтърбуши, макар в момента самата тя да се намираше на дъното на кладенец от черна мъка. И тя искаше Яил мъртъв, но не това беше единствената й грижа.
- Не можем да оставим това на хората - каза тя. - Яил е наша грижа.
Елион вече имаше готов отговор.
- Ако онова, което ни разказа за хората и техните оръжия, е вярно, тогава за тях ще е лесна работа.
- Така е, но само ако видят в тяхно лице враг - оспори Кару. „Грандиозното шествие“ на Яил беше много хитър ход. „Ще ни почитат като богове“, беше казал Яил на Акива и Кару не се съмняваше в това. Ето защо продължи, обърната към Елион. - Представи си твоите звездни богове да се спуснат от небето и да застанат пред теб, от плът и кръв. Как точно ще се „оправии?4 с тях тогава?
- Предполагам, че ще им дам всичко, което пожелаят - отвърна той и добави с пъклена, неоспорима логика, - ето защо трябва да затворим порталите. Нашата първа грижа трябва да е Ерец. И тук имаме достатъчно работа, дори без да разпалваме война в свят, който не е наш.
Кару поклати глава, но думите му я свариха неподготвена и за миг не намери какво да отговори. Той беше прав. Задължително беше да попречат на Яил да пренесе човешките оръжия в Ерец и най-простият начин да го постигнат бе като затворят порталите.
Но предложението му беше недопустимо. Кару не можеше просто да загърби човечеството и неговия свят, особено след като тя беше първопричината за грандиозния карнавал на Яил. Нали тя докара гнусния Разгут обратно в Ерец и го пусна на свобода с опасното познание, което притежаваше - за военно дело, религия, география -, а той го положи в краката на Яил. Вината всичко да се стовари върху света на човеците беше нейна, все едно със собствените си ръце беше създала тази двойка нечестиви ангели.
Докато в този кратък миг търсеше подходящи думи, тя се огледа за подкрепа сред седналите около каменната маса и срещна втренчения поглед на Акива. Този огнен поглед сякаш спря сърцето й. В него не се четеше нищо; каквото и да изпитваше към нея - отвращение? Разочарование? Дълбока поразяваща болка? - то беше скрито.
- Затварянето на вратата е един от начините да разрешим проблема - каза той. Гледаше право в Тиаго. - Но не и най-добрият. Враговете ни не винаги остават там, където сме ги изпратили, и има голяма вероятност неочаквано да ни връхлетят отново още по-смъртоносни.
Несъмнено намекваше за собственото си бягство и последиците от него. Вълка добре схвана посланието му.
- Така е - каза. - Нека се поучим от миналото. Убийството е единственият възможен край. -Бегъл поглед към Кару, след който добави с едва доловима усмивка. - Но не винаги с него приключва всичко.
На останалите им трябваше малко време, докато осъзнаят, че Бича за зверовете и Вълка са единодушни, колкото и ледено да беше това единодушие.
- Това би било твърде несигурно - обърна се Лираз към Елион. - И твърде неудовлетворително. - Думите й бяха колкото прости, толкова и смразяващи. Тя се канеше да убие чичо си и имаше намерение да се наслади на това.
- Тогава какво предлагаш? - попита Елион.
- Ще действаме така, както обикновено правим - отвърна Лираз. - Ще се бием. Акива разруши портала на Яил, така че той не може да викне подкрепление. Довършваме ония хиляда, после се връщаме през другия портал, запечатваме го след себе си и се справяме с всички останали тук, в Ерец.
Елион премисли думите й.
- Нека за момент оставим настрани „всички останали“ и лошият ни жребий тук. С тия хиляда в света на човеците сме близо три срещу един, и то в тяхна полза.
- Трима доминионци срещу един от извънбрачните? - Усмивката на Лираз беше като прелюбодейско отроче на акула и ятаган. - Аз поемам този жребий. Освен това не забравяйте, че ние имаме нещо, което те нямат.
- И кое е то? - попита Елион.
След като погледна Акива, Лираз се обърна с лице към химерите. Не каза нещо; гледаше сърдито и с неохота, но смисълът беше съвсем ясен: Ние имаме зверовете на наша страна, все едно каза тя, коварно извила устни.
- Не - веднага се възпротиви Елион. После погледна към Бриатос и Орит за подкрепа. -Съгласихме се да не ги убиваме, само това, макар да бяхме в правото си да го направим, след като нарушиха примирието...