Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
- Красиво е - каза Мик и наистина беше така: бледозеленикавата варовикова вода; скалите, които приличаха на пастелни рисунки, розовата кълбеста пяна. Пространството беше интимно, но просторно - не само с един басейн, а цяло съзвездие от по-малки скални корита, свързани помежду си и подхранвани от кротък водопад; сякаш вълни пробягваха по тавана, озарен от кристални образувания и премрежен от завеси бледорозов черномъх, наречен така, защото растеше на тъмно, а не защото беше наистина черен.
- Погледнете нагоре - подкани ги Кару и протегна факлата, сочейки мястото, където пещерната стена представляваше чист полиран хематит. Огледало.
- Уау! - ахна Зузана и тримата огледаха отраженията си част по част.
Изглеждаха мърляви и обзети от благоговение. Вълнистата повърхност изкривяваше образите им и Кару трябваше да сменя местоположението си, за да прецени кои от деформациите по лицето й са причинени от огледалния ефект и кои - следствие от схватката. Сега й се струваше, че нападението се е случило преди векове, но тялото й показваше друго. Изминали бяха само два дни и лицето й още не се беше възстановило. Както и душата. Всъщност тя беше поразена колко на място изглежда деформацията на нейното огледално отражение: като външно проявление на вътрешните щети, които се опитваше да прикрие.
Свалиха дрехите си и се потопиха във водата, която беше гореща и много мека, така че само след секунди в нея крайниците им станаха гладки като на порцеланова кукла, а косите - лебедов пух. Кару и Зузана се виеха като русалки близо до завихрената от водовъртежа повърхност.
Кару затвори очи и се потопи цялата, оставяйки водата да отмие насъбралото се напрежение. Ако трябваше да е напълно искрена в играта на три желания, сигурно би си пожелала да се отпусне по течението, сякаш плува в Лете - реката на забравата, оставяйки далече зад себе си армиите и тегнещото проклятие. Но вместо това се изкъпа, изплакна се и излезе от водата. Мик възпитано отклони поглед, докато тя си обличаше чисти дрехи. Ако се брояха за „чисти“, след като са били изпрани в една от реките на Мароко, а после сушени върху прашния покрив на казбата.
- Факлата ще гори сигурно още около час - каза тя на приятелите си, когато преди да се разделят им остави едната и взе другата. - Ще успеете ли да намерите пътя обратно?
Двамата я увериха, че ще успеят, и Кару ги остави да се наслаждават необезпокоявани един на друг, като се опитваше да не завижда много, докато краката я носеха обратно към стаената враждебност на двете армии.
- Ето те и теб.
Тъкмо заобикаляше отстрани на оживения като кошер център на селището, когато се натъкна на Тиаго. Зири. Щом я зърна, някакво чувство го преобрази. Той побърза да го прикрие, но въпреки това тя го забеляза и го разпозна. Това беше любов, неразривно свързана със скръбта и от тази гледка сърцето й се сви. „С теб съм“, беше му казала в казбата, за да не се чувства толкова самотен в откраднатото си тяло. Но сега той беше сам. Тя не беше с него, дори когато бяха заедно. И той го знаеше.
Насили се да се усмихне.
- Тъкмо бях тръгнала да те търся. - Това във всеки случай беше истина. - Решихте ли нещо?
Той въздъхна и поклати глава. Сега беше разрошен, нещо невиждано за Вълка, с изключение
на кратките мигове веднага след битка. Косата му беше в безпорядък, челото беше потъмняло от засъхналата кръв след падането на земята, а коленете и дланите - изподраскани и разкървавени като сурово месо. Той се огледа предпазливо и я повика да влезе.
Тя само за миг се поколеба, вкаменена. Това не е Вълка, напомни си, влизайки преди него в малката стая. Вътре беше тъмно и прашно. Кару затвори вратата след тях и описа кръг с факлата, за да се увери, че са сами.
Сами. На това ли се беше надявал Зири отвън, допускайки само за едно кратко и тъжно мигновение изопнатата стойка на Вълка да се отпусне. Той се облегна на стената, видимо останал без сили.
- Лиссет предложи да набедим някого за изкупителна жертва и да извършим показна екзекуция.
- Какво?! - извика Кару. - Но това е кошмарно!
- Точно затова отказах, макар че тя искаше да се пише доброволец.
- Де да беше станало.
- Тя се отказа. - Той й се усмихна криво, уморено, после сниши глас. - Все още се опитват да схванат какво става. А аз най-после да разкрия истинския си замисъл, който, естествено, да доведе до клане.