Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
- Не ни е грижа какво ще си помислят хората за нас - прекъсна я Лираз. - И това не е карнавал, а нападение от засада. Влизаме и излизаме. Бързо. Опитат ли да му помогнат, тогава и те стават наши врагове. - Тя вече беше опряла длани о каменната маса; с тези думи се готвеше да се изправи със замах. О, да, тя беше готова за кървавата баня.
- Този бъдещ враг, когото ти явно приемаш твърде лекомислено - каза Кару, - притежава... -Искаше да каже, че има смъртоносни стрелкови части, ракетоносачи и бойни самолети. Спираше я обаче една дребна подробност - в нито един от езиците на Ерец нямаше думи за тях. - Оръжия за масово унищожение - каза вместо това Кару. Този превод беше съвсем точен.
- Ние също - отговори Лираз. - Ние имаме огън.
Тонът й беше толкова студен, че Кару замълча.
- Какво искаш да кажеш с това? - попита след малко и гласът й изригна от гняв. Всъщност добре знаеше какво има предвид Лираз и това я потресе. Тя беше стояла сред пепелищата на Лораменди. Даваше си сметка на какво е способен огънят на серафимите. Мигар това беше същата Лираз, която съвсем наскоро използва огъня си да стопли Зузана и Мик, а сега заплашваше да изпепели с него света?
Тогава се намеси Акива.
- Няма да се стигне дотам. Те не са наши врагове. Трябва да се ръководим от принципа да допускаме колкото се може по-малко странични жертви. Ако хората се превърнат в марионетки на Яил, ще го направят поради невежество.
Това беше слаба утеха. Колкото се може по-малко странични жертви. Кару едва се удържа да запази каменно изражение, бунтувайки се вътрешно. Буквално или не, светът на хората беше като купчина сухи подпалки за огъня на серафимите. Апокалипсис, помисли си тя. Това беше нещо извънредно дори за нея - да обобщи по този начин бедствието, което само допреди няколко месеца изглеждаше твърде баснословно. Хубаво, че поне има само два свята, за чието унищожение трябва да се притеснявам, помисли си тя. Но освен тях, дявол го взел, сигурно съществуваха и други. И защо не? Ако имаше само един свят, тогава може да го приемеш за щастлива случайност - съвършения инцидент със звезден прах. Но ако доказано имаше два свята, тогава какви бяха шансовете да са само два?
Заповядайте, светове, помисли си Кару, за да си получите катастрофата. Огледа отново седящите около масата, но видя единствено войници в разгара на военен съвет и всичко решено на него можеше да се обобщи с: Естествено, идиот такъв. А ти какво си мислеше, че ще стане ? И все пак тя се опита.
- Няма допустимо ниво за страничните жертви - каза.
Стори й се, че погледът на Акива омеква, но не неговият глас отговори. Това беше гласът на Лиссет, точно зад гърба й.
- Защо сн толкова притеснена - произнесе тя със злобно съскане. - В края на краищата ти химера ли си, или човек?
Лиссет. Или, както вече предпочиташе да мисли за нея Кару, бъдещата почитателка на преживната храна. Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не се обърне с лице към жената ная, да я погледне и да каже „мууу“. Вместо това отговори с делови тон, в който се долавяше само далечна сянка на снизходителност.
- Аз съм химера в човешко тяло, Лиссет. Мислех, че досега си го разбрала.
- Тя отлично го разбира, нали така, войнико? - Това беше Тиаго, полуобърнат към жената ная с предупредителен поглед. После ще я разжалва, помисли си Кару. Вълка беше повече от ясен, когато преди началото на съвета ги предупреди, че трябва да представляват единен фронт, каквото и да става. Сега все едно каза на Лиссет, че не е спазила заповедта му.
- Тъй вярно, сър - отвърна Лиссет, съвсем разумно върнала си почтителния тон.
- Да оставим хората настрани - продължи Кару, - какво ще стане с нас? Колко ще загинат?
- Колкото трябва - отвърна й от другия край на масата Лираз и на Кару й се прищя да раздруса тази величествена ледена царица, този ангел на смъртта.
- Ами ако не се наложи никой да умира? - попита тя. - Ами ако има друг начин?
- Да бе - отвърна Лираз с отегчен вид. - Защо просто не отидем и не помолим Яил да си ходи? Бас ловя, че ако кажем вълшебната думичка „моля“...
- Не това имах предвид - озъби й се Кару.
- А какво тогава? Друга идея ли имаш?
Кару, естествено, нямаше друга идея. Изръмжаното с неохота признание - „Още не“ -прозвуча горчиво.
- Сигурна съм, че ще ни уведомиш, ако измислиш нещо.
Ах, този неин пронизващ поглед, този сардоничен, пренебрежителен тон. Кару усети омразата на ангела като плесница. Заслужаваше ли го? Стрелна с очи Акива, но той не гледаше към нея.