Сънища за богове и чудовища

- Е, очевидно нямаше как да ги запишем, но май беше нещо от сорта на: Красива гаднярка, между видов мелез, търси, хъм... безсмъртен враг за безпроблемна връзка и дълги разходки по плажа, с когото да сбъдне „и заживели дълго и щастливо“.

Кару не отговори веднага, а Зузана видя как Мик я гледа неодобрително. Е, какво?!, отвърна тя само с повдигане на едната вежда. Нали пропусна онова „не се приемат ангели, участвали в геноцид“ все пак? Точно в този момент обаче приятелката й захлупи лице в шепите си. Раменете й взеха да се тресат и Зузана трудно можеше да отгатне дали се смее, или хлипа.

- Кару? - повика я тя обезпокоена.

Кару вдигна лице - по него нямаше нито сълзи, нито особено веселие.

- Безпроблемна - каза тя. - Това пък какво трябва да значи?

Зузана хвърли поглед към Мик. Ето какво значеше безпроблемна. И то беше прекрасно. Този поглед не убягна на Кару. Тя им се усмихна тъжно.

- Имате ли представа какви късметлии сте вие двамата? - попита.

- Аз - да - отвърна Мик.

- А аз - категорично - побърза да се съгласи Зузана, твърде бързо и с малко повече жар, отколкото беше типично за нея. Още се чувстваше толкова... не във форма. Уф, гладна, мръсна и пребита от умора - дори след трите желания, - но всичко на това място далеч надхвърляше тези проблеми. За момент пред входа на пещерата се почувства така, сякаш гледа право към свършека на един откачен свят.

Какво, по дяволите, беше това?!

Като дете си имаше любима играчка - така де, пате - и очевидно твърде често и доста гадничко го беше възнаграждавала със своето жестоко детинско обожание, включително, както с удоволствие й напомняше брат й Томаш, като е смучела очите му. Усещането за тяхната твърда и тракаща гладкост под малките й зъбкн й доставяше огромна утеха.

Съвсем не така утешително беше намерението на родителите й да я отучат от този навик, защото това можело да я убие. „Може да се задушиш, скъпа. Дишането ти може да спре.“

Но как може да обясниш подобно нещо на едно прохождащо дете? И тъкмо Томаш я светна по въпроса. Като... я задуши. Само мъничко. Братята са незаменими, стане ли въпрос да се онагледи смъртта. „Може да умреш - жизнерадостно й обясни той, стягайки пръсти около врата й. - Ето така.“

Това подейства. Тя веднага разбра. Някои неща могат да те убият. Най-различни неща, като играчки или по-голям брат например. Колкото повече растеше, толкова по-дълъг ставаше този списък.

Но никога досега не беше усещала това с подобна сила. Какъв беше онзи цитат от Ницше, който готик поетите толкова много харесваха? Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб? Е, сега бездната се беше взряла в нея. Не. Направо я зяпаше; мяташе й гневни погледи. Зузана беше готова да се закълне, че те оставят прогорени следи в душата й и трудно можеше да си представи, че някога отново ще се почувства нормална.