Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
Тя беше огромна, висока няколкостотин стъпки и толкова просторна, че ехото се губеше в нея и само рядко успяваше да намери обратния път. От пода растяха гъсти сталагмити, подобни на вълнообразни стени - десетки стъпки високи, образувани в продължение на стотици хиляди години, но щяха да минат още милиони, докато стигнат някога своите двойници високо на тавана. По стените се виеха самородни златни жили, които жълтеникаво блестяха, а на места имаше образувани ниши, които й напомняха кнлийкнте в пчелната пита или балконите и ложите в оперна зала. Ето къде воините серафими бяха установили своя лагер - за да може той да гледа право към централното пространство, в което по огнените пръстени личаха следи от съвсем скорошно използване.
- Леле! - чу Зузана да мърмори под нос край нея и когато се обърна да я погледне, зърна как Вълка мъчително преглъща, борейки се с връхлетелите го чувства. Нямаше опасност някой да го види, всички останали воини идваха подир тях, така че единствено Кару стана свидетел на погледа, изпълнен с копнеж и болка от загубата, който за един кратък миг промени чертите му.
- Хайде - подкани ги тя и пресече пещерата.
Събрани заедно, химери и извънбрачни ставаха близо четиристотин, което вероятно надхвърляше броя на кирините, живели в планината по време на разцвета на племето; независимо от това обаче имаше достатъчно място за всички, така че да стоят отделно едни от други. Серафимите можеха да останат в централната зала; там беше студено. Дъхът им излизаше като пара от устата. По-ниските нива на скалното обиталище се отопляваха от термалните
извори. Ето защо Кару тръгна по един коридор, който щеше да ги отведе дотам. Не до нейния предишен дом. Засега искаше да го остави необезпокояван и по-късно да го посети сама, ако изобщо й остане време за това.
- Оттук.
22. Безумният поглед на бездната
- Цяла шоколадова торта, баня, креват. В този ред. - Зузана сгъна по един пръст за всяко желание.
Мик кимна одобрително.
- Не е зле - каза. - Но без тортата. Аз предпочитам един гулаш в „Отровната магерница“, а накрая ябълков щрудел и чай. И чак тогава може баня и креват.
- Не става. Така се получават общо пет. Ти използва желанията си само за храна.
- Всичката храната е включена в първото ми желание. Гулаш, щрудел, чай.
- Не става така тая работа. Провали си желанията. Сега ти и натъпканият ти търбух ще трябва да ме гледате отстрани как си вземам една разкошна вана и спя в приказното си меко и топло легло.
Гореща вана и меко легло - що за бълнуване. Сгърчените от болка мускули на Зузана й пригласяха, умолявайки за пощада, но това беше извън нейната власт. Нямаха право на нито едно желание: всичко беше просто игра.
Веждите на Мик хвръкнаха към челото.
- О! Значи ще трябва да те гледам, докато се къпеш, така ли? Горкият аз!
- Именно, горкият! Няма ли да ти се иска да се изкъпеш заедно с мен?
- Вярно бе. - Той беше съвсем сериозен. - Наистина ще ми се иска. И силите на реда, съблюдаващи спазването на желанията, ще трябва доста да се озорят, за да ме спрат.
- Сили на реда, съблюдаващи спазването на желанията? - Зузана изпръхтя.
- Сили на реда, съблюдаващи спазването на желанията? - повтори Кару откъм вратата.
Намираха се в поредица от по-малки пещери и Зузана се досети, че навремето са
представлявали семейно жилище на кирини. Четирите помещения, оформени според извивките на скалата, образуваха нещо като апартамент в недрата на планината. Той разполагаше с известни удобства - някакъв вид естествено отопление и даже издълбан в скалата килер с отвор към канализацията, който много приличаше на тоалетна (въпреки това Зузана поиска потвърждение, преди да го използва), - но нямаше следа нито от баня, нито от легла. В един ъгъл имаше струпани животински кожи, но те бяха проскубани и много стари и Зузана беше готова да се закълне, че от много поколения насам из тях си живеят охолно различни видове чуждоземни паразити.
Около „селския площад“ имаше много такива жилища - умалена версия на невероятната пещера, през която бяха минали на път за насам. Воините един по един се настаняваха, не че имаше кой знае какво за настаняване. Така де, Ейгър ковача го чакаше много работа, а Тиаго се беше оттеглил със своите лейтенанти, за да свършат каквото там вършат войнствагците типове в навечерието на епична битка. Зузана изобщо не проумяваше какво могат да правят, нито пък и трябваше да знае. Не искаше нито истината за „Тиаго“, нито за епичната битка. Щом направеше опит да се замисли, цялата се разтреперваше и съзнанието й услужливо превключваше канала, сякаш щракаше с дистанционното в търсене на някоя детска програма или пък - ооох! -кулинарно предаване.