Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
Обаче нямаше намерение да се жалва на Кару за всеки страх или лудост. Тя беше пожелала да дойде на това място. Кару я беше предупредила, че ще е опасно - е, това абстрактно предупреждение беше все едно да кажеш на едва проходило дете, че ще се задуши, без да му демонстрираш как точно... ето че сега беше вече тук и нямаше намерение да се превръща в ревлата на компанията.
Колкото до това, че е късметлийка...
- Имам късмет, че изобщо съм жива - обяви тя. - Като малка смучех очите на едно пате.
Мик и Кару само се спогледаха и Зузана доволно отбеляза, че тъгата на Кару отстъпи място
на тревожно смайване.
- Това... е много интересно, Зузе - позволи си да каже тя.
- Известно ми е. А дори не се напъвам да бъда интересна. На някои хора това им е по рождение. Докато ти с твоя сив и скучен живот... Заслужаваш много повече. Пробвай някои нови неща.
- Ъ-хъ - пророни Кару и Зузана беше възнаградена с бегъл поглед, от който струеше онова нейно едва доловимо веселие. - Права си. Дали да не започна да колекционирам марки. Това е интересно, нали?
- Не. Освен ако не ги налепиш по тялото си и не ги ползваш вместо дрехи.
- Това ми звучи като някой семестриален училищен проект.
- Абсолютно! - съгласи се Зузана. - Хелън ще го направи, но по-скоро като пърформънс. В началото ще бъде съвсем гола и ще носи огромна купа с марки, така че хората да ги облизват и да ги лепят по нея.
Кару най-сетне се разсмя с глас и Зузана изпита искрена гордост от изпълнената мисия. Смехът - постигнат. Определено не беше по силите й да направи живота - или любовта - на Кару малко по-безпроблемни, нито я осеняваха гениални прозрения, когато ставаше дума за, хъм, ангелска инвазия, опасни лъжи или армии, чието единствено желание е да се изколят едни други, но поне това можеше да направи. Можеше да накара приятелката си да се засмее.
- А сега какво? - попита. - Ангелите ще вдигнат чутовен банкет в наша чест, така ли?
Кару отново се разсмя, но сега смехът й беше мрачен.
- Не точно. Следва военен съвет.
- Военен съвет - повтори Мик с леко зашеметен вид, както определено се чувстваше и Зузана. Зашеметена и нагазила в много, ама много дълбоки води. Все още усещаше как всяко косъмче по тялото настръхва от преживения през последния един час свръхестествен, наелектризиращ ужас. Гледката как Утем умира. Това беше първото. След това се наложи да прегази през кръвта му; това, изглежда, не притесни ни най-малко останалите воини (всички останаха невъзмутими, сякаш всяка сутрин отиват на закуска, газейки през кървави реки), но нея наистина я разтревожи, макар да нямаше почти никакво време да го проумее. Тогава беше така... ошашавена от собствения си парализиращ ужас, а сега мислеше само за „безумния поглед на бездната“.
Кару тежко въздъхна.
- Точно за това сме тук. - При думата „тук“ тя огледа набързо помещението. - Колкото и странно да е - добави.
Зузана се почувства нагазила в още по-дълбоки води, щом се опита да си представи какво е за нейната приятелка да се върне отново тук. Естествено, не можеше да го проумее. Тук беше извършено масово клане. Може би заради ехото, дошло откъм бездната, но тя някак успя да си представи как се прибира в своя роден дом и го заварва обезлюден, с прогнили легла, без някой -никога вече - да я посрещне; при тази мисъл плитко си пое въздух.
- Добре ли си? - попита я Кару.
- Аз се чувствам отлично. По-важното е ти дали си добре.
Кару кимна, леко се усмихна.
- Да, всъщност да. - Тя вдигна факлата и се огледа. - Чудно. Докато живеех тук, за мен това представляваше целият свят. Дори не знаех, че не всички живеят вътре в планината.
- Доста е вълнуващо - обади се Зузана.
- Наистина. А ти още не си видяла най-хубавото. - Кару доби лукав вид.
- О, кажи какво е! Моля те, нека е пещера, където мъфините никнат като гъби.
Още една точка - Кару пак се разсмя.
- Не - отвърна Кару. - Торта също не мога да ти предложа, а се боя, че и положението с леглата е непоправимо, обаче... - Тя замълча, очаквайки Зузана да се досети.
И Зузана наистина се досети. Нима е възможно?
- Не ме занасяй.
Сега усмивката на Кару беше съвсем истинска, тя беше щастлива да дава щастие.
- Ела. Мисля, че имаме няколко свободни минути.
Термалните басейни хем бяха каквито ги помнеше Кару, хем не съвсем, защото в спомените й те бяха пълни с кирини. Цели семейства се къпеха заедно наведнъж. Стариците клюкарстваха. Децата пляскаха из водата. Даже почувства как ръцете на майка й разтриват пяната от корени на селен по главата й, припомни си дори тяхното билково ухание, примесено с мириса на сероводород от изворните води.