Сънища за богове и чудовища

- Ти ли решаваш кое е достатъчно? - обърна се тя към Тиаго. - Аз не мисля така. - После премести поглед към своите. - Нали се споразумяхме да не предприемаме нищо, докато не се убедим в тяхната добра воля. Аз обаче не виждам тук добра воля. Пред мен има зверове, които ни се присмиват в лицата.

- Не - отвърна Тиаго. - Нищо подобно не виждаш.

- И се моли никога да не го видиш - услужливо допълни Лиссет.

- Казах, че ще накажа всеки воин или войници, които престъпят моята заповед - продължи Тиаго, сякаш Лиссет изобщо не беше проговорила. - И ще го направя. Но то не е за да ви умиротворя и вие няма да присъствате.

- Тогава как ще разберем, че е изпълнено - настоя Орит.

- Ще разберете - гласеше отговорът на Вълка, натежал от заплаха, както беше разговарял по-рано и с Кару; в него нямаше и следа от покаяние.

На Елион обаче това не му стигаше.

- Ние не можем да разчитаме на тях в битка - обърна се той към останалите. - Можем да се бием срещу Яил и без да смесваме батальоните си. Те ще слушат своя командир, ние - нашия. Ще останем разделени.

Тогава Лираз, загледана замислено в химерите, се обади.

- Даже един чифт хамси в батальон са способни да омаломогцят Доминиона и да ни осигурят предимство.

- Или нас да омаломогцят - възрази Орит. - И да ни отнемат предимството.

Кару погледна към Акива и видя как в очите му припламна искра - признак за внезапно осенила го идея, - затова, когато той рязко се намеси в разговора, очакваше да я сподели. Той обаче не го направи.

- Лираз е права - каза само. - Но и Орит също има право. Може би е още рано да се говори

за обединяване на батальоните. Засега ще отложим този въпрос.

Когато разговорът задълба в подробности около атаката, Кару продължаваше да се чуди: каква беше тази искра? Каква ли идея му е хрумнала?

Наблюдаваше го и постоянно си задаваше същия въпрос, признавайки пред себе си, че тайно се е надявала да е някакъв изход от ситуацията, защото с всяка изминала минута й ставаше все по-ясно, че поне в едно серафпмп и химери са единни. И двете страни бяха еднакво незаинтересувани - личеше и от плана им - как ще се отрази тази атака върху света на хората.

Кару се опита да изкаже гласно тази своя тревога, докато военният съвет продължаваше да заседава, но така и не успя. Лираз, както й се стори, целенасочено я прекъсваше всеки път; докато допреди малко мненията на двете се срещнаха в едно гръмко не, то сега, изглежда, радикално се разминаваха. Лираз жадуваше кръвта на Яил. Нея не я беше грижа кого още ще опръска тя.

- Чуйте всички - обади се най-накрая Кару, настоятелно, щом усети, че са готови да постигнат съгласие. Наистина беше същинско чудо, че този съвет изобщо стигна до някакво съгласие, но това приличаше на зловредно чудо. - В момента, в който нападнем, ставаме част от карнавала на Яил. Ангели в бяло биват нападнати от ангели в черно? Нека оставим настрани какво ще си помислят хората за химерите. Но те имат легенда, че дяволът е ангел...