Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Аний посочи плодовете.
— Не са узрели — каза тя. — Малко им е рано. Трудно се виждаше в тъмното. Как смятате да сготвите зеленчуците?
— Взех само такива, които не се налага да се готвят — каза Гол.
Носът й се сбръчи от отвращение.
— Да ги ядем сурови? Не съм чак толкова гладна.
Той повдигна вежди.
— Някои са по-вкусни сурови, особено ако са пресни. Опитай.
Аний не изглеждаше особено убедена.
— Ще изчакам Лилия. Тя ще ги сготви с магия.
— Може не винаги да успява да ни носи храна — напомни Сери на дъщеря си. — Колкото по-рядко идва, толкова по-малка е вероятността Гилдията да ни открие.
— Тогава трябва да намеря таен вход към кухните на Гилдията.
— Аний се изправи. — Отивам да проверя дали Лилия има нужда от помощ за носенето.
Гол поклати глава когато тя грабна лампата и излезе.
— Не знае какво изпуска — промърмори той.
Сери погледна към приятеля си.
— Надявах се да минат доста повече от три дни преди вие двамата да започнете да си лазите по нервите.
— Може да нямаме друга възможност да… — Гол млъкна, щом вдигна глава и видя изражението на Сери. Устните му се изкривиха в усмивка. — Да. Ще се опитам да не го правя. И тя не обича да живее под земята.
— Така е — съгласи се Сери. Дочувайки някакъв звук, той се надигна и отиде до вратата. До него достигнаха високи гласове, макар да не можеше да чуе какво точно казваха. — Като че ли Лилия вече идва.
Той седна отново на стола си и зачака пристигането на момичетата. Лилия носеше обичайната лакирана кутия, този път пълна с питки хляб, натъпкани с пикантно месо и курабийки със семена.
— На това вече му викам истинска храна — каза Аний и грабна едно хлебче.
Лилия се ухили.
— Сключих споразумение с Джона. Всяка вечер тя ще носи по нещо на Аний за храна, която смята, че ще раздадам на бедните хора, ще ви донесе също масло за лампи и одеяла. Мисли, че съм много щедра.
Сери я погледна разтревожено.
— Нали не си й казала за нас?
— Не. — Лилия погледна към столовете, сламата и чувалите на Гол. — Всичко това от фермата ли дойде?
Аний сигурно й бе разказала за похода им.
— Да.
— Няма ли да забележат липсата му?
— Бяхме много внимателни — увери я Аний.
Лилия седна на един от сандъците.
— Добре, не отивайте там през следващите няколко дни. Ще се ослушвам дали се говори нещо за крадци или нарушители. Сега… нося новини от Калън.
Сърцето на Сери подскочи.
— Да?
— Каза, че хората в града започват да шушукат за изчезването ти. Някои смятат, че си мъртъв. Други мислят, че Скелин те е затворил някъде.
— Не е много далеч от истината — промърмори Гол.
Лилия го погледна, после се взря по-внимателно в ръцете му, забелязвайки с какво се занимава. Повдигна изненадано вежди, но не направи никакъв коментар за шиваческите му умения.
— Хората на Скелин са започнали да поемат твоите… — Тя махна с ръка. — Каквото там се занимаваш.
— Да дават пари назаем, да защитават хората, да представляват разни хора, да продават… — започна Сери.
— Не ми казвай — прекъсна го Лилия. — Както казва Сония, по-добре ще е да не знам, за да не ме обвинят, че участвам в нещо.
— Мислех, че правя добре, като се опитвам да изкарам всичко законно. — Сери погледна към Аний, която завъртя очи.
— Някой от хората на Скелин смята ли Сери за мъртъв? — попита Гол.
Лилия сви рамене.
— Калън не ми даде чак такива подробности. Той не иска да знае дали Сери възнамерява да си върне… работата.
— Кажи му, че няма да мога, докато не се отърве от Скелин. Той постигнал ли е някакъв напредък?
Младата жена поклати глава.
— Не ми каза нищо. Според мен той се е надявал да му помагаш така, както си помагал на Сония.
Сери въздъхна и извърна поглед.