Дни на кръв и звездна светлина

– Ще ми помогнеш ли?! – Това сигурно беше някаква шега. – Как да разбирам това – че ще ме убиеш? Много ти благодаря!

Но Тен явно не се шегуваше.

– О, не. Тиаго ще го направи, разбира се. А аз ще те възкреся. Само трябва да ми покажеш как става.

Такава ли била работата?!

– Какво да ти покажа? – попита Кару с широка усмивка на престорена веселост. – А защо вместо това не променим теб? Имам страхотни идеи за новото ти тяло. – На Тен това предложение не ѝ се понрави особено, но Кару изобщо не я беше грижа. Тя и сега не успяваше да уталожи раздразнението си. Дали Тен и Тиаго не бяха обсъждали тази идея на четири очи? Сигурно ще ѝ е по-лесно да се слее с останалите, ако е с тяло на химера, но точно сега не виждаше никакъв смисъл да разсъждава върху това. Кару трябваше да остане човек, за да осигурява храна на бунтовниците, платове за облеклото им и суровина за ковачницата на Айджар, да не говорим и за зъбите. Но наистина ли очакваха от нея най-накрая да се върне в тялото на химера?

Е, да очакват каквото си щат. Тя впи поглед в хамсите върху дланите си; приличаха на подпис на художник. Бримстоун беше направил това тяло за нея и тя щеше да го задържи и занапред.

Нов залп от смях отново я върна към реалността. Зири и Иксандер продължаваха приятелската схватка, но Иксандер беше загубил равновесие и сега се спускаше в бавна спирала към земята. В опит да се задържи във въздуха той непохватно размаха криле и се стовари върху порутения парапет, който опасваше вътрешния двор, предизвиквайки лавина от мазилка и прах. Накрая се озова увиснал на една ръка, вкопчена в стената. Смях. Зири се заливаше от смях, останалите му пригласяха и този звук бе така чужд и необичаен, така безгрижен. Той накара Кару да осъзнае, че всъщност тя тайно ги наблюдаваше, защото те никога не се смееха, щом тя беше наблизо.

И сега тутакси биха престанали, стига да я зърнат. Тя се дръпна назад, защото не искаше да се издаде.

Зири се стрелна във въздуха и стовари плоската страна на своя меч върху ръката на Иксандер, което го принуди да се пусне от парапета и той с рев полетя към земята. Приземи се със страшна сила и направи опит да отвърне на удара на Зири, който продължаваше да го предизвиква. Стрелна се толкова близо до Иксандер, че успя да го тресне по шлема, преди отново рязко да се издигне. Останалите също взеха да го дразнят – съвсем добронамерено – и когато той най-после се вдигна във въздуха, решен да преследва противника докрай, го приветстваха шумно.

Всичките пет патрулни отряда се завърнаха в пълен състав от Ерец, дори нямаше ранени. Тиаго беше в отлично настроение, а в казбата цареше победоносен дух, макар че Кару все още не знаеше каква точно победа празнуват, нито каква е била мисията им. Една от готвачките уши нов гонфалон[8]за Тиаго на мястото на предишния, който изгоря заедно с Лораменди. Този беше съвсем скромен на вид, изработен от просто конопено платно, а не от коприна, но върху него пак беше избродиран бял вълк и думите "Победа и мъст" – неговият девиз. Който сега явно вече беше станал общ за всички.