Дни на кръв и звездна светлина

Войникът внезапно скочи на крака. Извисяваше се с цяла глава над Лираз, но ако си мислеше, че това му дава предимство, скоро щеше да проумее грешката си. Акива също се изправи – не защото очакваше сестра му да има нужда от помощ, а по-скоро от изненада заради причината на нейния гняв.

– Заслужил съм си чертите – надвеси се над нея войникът.

Лираз не направи нито крачка назад.

– Не и днес – отвърна през стиснати зъби и с убийствено презрение.

– Ти пък коя си, че да го решаваш?!

Устните ѝ оголиха стиснатите зъби в ожесточена усмивка.

– Поразпитай и ще разбереш.

Дали заради тази усмивка, или заради онова, което зърна в очите ѝ, но нещо разколеба неговата самоувереност.

– Трябва ли сега да съм изплашен?

– Мен лично тръпки ме побиват – изникна отнякъде Хазаел. – С радост ще ти разкажа няколко истории, стига да искаш да ги чуеш. Познавам я откакто се помня.

– Късметлия – обади се някой и това предизвика глупав смях.

– О, така си е. – Хазаел беше искрен. – Хубаво е до теб винаги да има някой, който да ти отърве кожата. Колко пъти си го правила, а, Лир? Май бяха четири – обърна се към нея той.

Тя не отговори. Акива пристъпи към тях.

– Нови приятелства ли завързваш, Лир?

– Навсякъде става така.

– Знаете, че тя е права – кимна към останалите войници Акива. – Само ще си навлечете позор, ако се окичите с извършеното през днешния ден.

– Просто изпълнявахме заповедта – отвърна войникът, който стана още по-неуверен в присъствието на Акива.

– Някой да ти е заповядвал да се гордееш с това?

– Хайде, стига вече – обади се един от неговите приятели и го дръпна за лакътя. Докато се отдалечаваха, откъм групата им ясно долетя изреченото с нисък глас: "Извънбрачни".

– Ако утре видя пресни татуировки по пръстите на някого, ще ги отрежа – провикна се подире им Лираз.

Оня, който ѝ се беше опълчил, се изсмя недоверчиво и погледна през рамо.

– Само се опитай.

– Не я предизвиквай, става ли – намеси се Хазаел. – Мисля, че само чака повод да си направи огърлица от отрязани пръсти.

Чак когато си отидоха, Лираз седна. После погледна косо Акива.

– Нямам нужда от Бича за зверовете, за да си разрешавам споровете.

Хазаел се засегна.

– Ами аз? Обзалагам се, че точно аз ги изплаших.

– Разбира се. Нищо не всява по-голям страх от хвалбите колко пъти твоята сестра ти е спасявала кожата.

– Защото премълчах колко пъти аз съм спасявал твоята – отвърна той. – Според мен сме квит.

– Нищо не съм искал да разрешавам – избухна Акива. – Просто се съгласих с теб. – После се поколеба. – Лираз, какво се случи днес?