Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Тя кимна.
— Поздрави Мини и Роман от мен — рече той. И Гай също.
Започна втория том на „Упадъкът и разгромът“ и започна да плете на Гай шал на червени и оранжеви ивици, да го носи по време на репетиции. Стачката в градския транспорт беше започнала, но на тях почти не им се отрази, защото по това време повече си стояха у дома. Късно следобед наблюдаваха от еркерните прозорци тълпи от хора, които бавно се движеха ниско долу.
— Вървете, селяни! — мърмореше Гай. — Отивайте си у дома и то по-бързичко!
Скоро след като сподели с доктор Сейпърстайн, че яде почти сурово месо, Розмари се усети, че дъвче сурово сърце от пиле, от което още капеше кръв. И това в четири и петнайсет сутринта, в кухнята. Тя видя отражението си в металната повърхност на тостера и погледна ръката си, в която стискаше парче от недояденото сърце. От пръстите й капеше кръв. След миг тя отиде до коша за боклук и хвърли сърцето вътре. После пусна водата и изплакна окървавената ръка. Без да спира крана, тя се наведе над умивалника и започна да повръща.
След това пийна малко вода, изми лицето и ръцете си и почисти мивката. Спря водата, избърса си лицето и постоя така, замислена. После извади лист и молив от едно от чекмеджетата, седна на кухненската маса и започна да пише.
Гай влезе по пижама в кухнята малко преди седем. Завари я да преписва някаква рецепта от готварската книга, разтворена на масата.
— Какво, за Бога, правиш тук по това време? — попита той.
— Измислям менюто — каза тя и вдигна поглед към него. — Ще имаме гости. Ще ги поканим на двайсет и втори януари. Това не е другата, а по-другата събота. — Тя огледа пръснатите по масата листчета и му показа едно от тях. — Ще поканим Елиз Дънстан и съпруга й — започна тя. — Джоан с новото й гадже, Джими и Тайгър, Алън с гадже, Лу и Клодин, семейство Чен, семейство Уендъл, Ди Бертийон с гадже, освен ако нямаш нищо против, Майк и Педро, Боб и Теа Гудман, семейство Кан, — и тя махна по посока на апартамента им, — и Дорис и Аксел Алърт, ако пожелаят да дойдат. Дорис е дъщерята на Хъч.
— Знам — каза Гай.
— Мини и Роман не са поканени — каза тя, като остави листчето. — Нито пък Лора-Луис, нито разните там Фонтейн, Гилмор и Уийс. Нито доктор Сейпърстайн. Това е много специално парти. Трябва да си под шейсетте, за да получиш покана.
— Брей! — възкликна Гай. — Тъкмо си мислех, че и аз не влизам в категорията на поканените.
— Влизаш, влизаш — успокои го Розмари. — Ти ще обслужваш бара.
— Супер! — каза Гай без особен възторг. — Наистина ли мислиш, че идеята ти е добра?
— Това е най-добрата ми идея от месеци насам.
— Не мислиш ли, че първо трябва да попиташ доктор Сейпърстайн?
— Че защо? Аз просто си каня гости. Няма да преплувам Ламанша или да изкачвам Анапурна.
Гай отиде до мивката, пусна водата и подложи чаша под струята.
— Тогава ще бъда в период на репетиции, нали знаеш? — каза той. — Започваме на седемнайсети.
— Не те карам да правиш нищо — успокои го тя. — Просто се прибери вкъщи и бъди очарователен.
— И да обслужвам бара. — Той спря водата и отпи от чашата.
— Може и да наемем барман — каза Розмари. — Онзи, когото бяха наели Джоан и Дик. А когато решиш, че ти се спи, обещавам да изгоня всички гости.
Гай се обърна и я изгледа.
— Искам да се видя с приятелите си — обясни тя. — Не с Мини и Роман. Писна ми от Мини и Роман.
Той извърна очи, после погледна към пода, а после отново към нея.
— Ами болката ти? — запита той.
— Още ли не си разбрал? — усмихна се сухо тя. — Ще премине след ден-два. Нали така каза доктор Сейпърстайн?
Всички поканени обещаха да дойдат с изключение на семейство Алърт, заради състоянието на Хъч, и семейство Чен, които по това време щяха да бъдат в Лондон да снимат Чарли Чаплин. Барманът не беше свободен, но им препоръча друг свой колега. Розмари отнесе една широка рокля от кафяво кадифе на химическо чистене, записа си час при фризьора, поръча вина и концентрати и продуктите за някакво чилийско ястие от морски животни, наречено „чупе“.
В четвъртъка преди партито Мини пристигна с напитката и завари Розмари да отделя месо от омари и от опашките на лангусти.
— Изглежда интересно — каза тя. — Какво представлява?
Розмари й описа ястието, застанала на входната врата със студената чаша в ръка.
— Смятам да го сложа в камерата и да го опека в събота вечер. Поканили сме приятели на гости.