Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— Разкриваме си тайните на красотата — каза му Тайгър. — Искаш ли и ти да ги чуеш?
— Добре ли си? — обърна се той към Розмари.
— Да, нищо ми няма — отвърна тя с усмивка.
— Олиото от салатата й изпръска роклята — обясни Елиз.
— А може ли кухненският персонал да получи по едно питие, как мислиш? — попита го Джоан.
„Чупе“-то се хареса на всички, а също и салатата. (Тайгър се наведе към нея и тихичко прошепна: „Без сълзите нямаше да има този вкус“.)
Ренато отвори виното, одобри го според етикета и тържествено го сервира.
Седнал в бъдещата детска стая с чиния върху коленете, братът на Клодин, Скот разказваше:
— Казва се Алтицър и живее в Атланта, ако си спомням добре. Та той твърди, че смъртта на Бога е историческо събитие, което се е случило сега, в наши дни. Че Бог буквално е умрял.
Семейство Кан, Рейн Морган и Боб Гудман ядяха и го слушаха.
— Ей, вижте, заваля сняг! — извика Джими, застанал до единия от прозорците във всекидневната.
Стан Кийлър разказа няколко полски мръсни вица, на които Розмари се смееше високо.
— Внимавай с алкохола — промърмори Гай, застанал до рамото й. Тя се обърна и му показа чашата си през смях.
— Това е само джинджър ейл10!
Възрастният приятел на Джоан беше седнал на пода до креслото й, говореше й нещо настойчиво и я галеше по глезените. Елиз разговаряше с Педро. Той кимаше и гледаше към Майк и в другия край на стаята. Клодин започна да гледа на ръка.
Скочът беше на привършване, но всичко друго беше наред.
Тя сервира кафето, изпразни пепелниците и изплакна чашите с помощта на Тайгър и Карол Уендъл.
По-късно седна в един от еркерите с Хю Дънстан, пийваше от кафето си и гледаше едрите влажни снежинки, които бавно се спускаха надолу. От време на време някоя заблудена снежинка се залепваше на стъклото и се плъзваше, стапяйки се, надолу.
— Всяка година решавам да напусна този град — каза Хю. — Да избягам от престъпността, от шума и всичко останало. И всяка година или завалява сняг или „Ню Йоркър“ организира фестивал на Хъмфри Богарт и аз все си стоя тук.
— Затова толкова исках този апартамент — каза усмихнато Розмари, загледана пред прозореца. — За да седя тук и да гледам снега, а зад мен да гори камината.
— Хващам се на бас, че все още четеш Дикенс — каза Хю.
— Разбира се, че го чета — отвърна тя. — Никой не се отказва от Дикенс, щом веднъж го е прочел.
Гай се приближи към тях.
— Боб и Теа си тръгват — каза й той.
Към два часа всички гости си бяха отишли и двамата с Гай бяха сами във всекидневната, осеяна с мръсни чаши, използвани салфетки и препълнени пепелници. (На тръгване Елиз й беше прошепнала: „Да не забравиш!“. Едва ли можеше да забрави.)
— А сега най-добре да се поразмърдаме — каза Гай.
— Гай.
— Какво има?
— Ще отида при доктор Хил. В понеделник сутринта.
Той я гледаше без да продума.
— Искам той да ме прегледа — продължи тя. — Доктор Сейпърстайн или лъже или е… ох, не знам, сигурно е побъркан. Такава болка е сигнал, че нещо не е както трябва.
— Розмари…
— И няма да пия повече питието на Мини — прекъсна го тя. — Искам витамини на хапчета, като всички други. Вече от три дни не го пия. Карах я да ми го остави и после го изхвърлях.
— Ти си…
— Направих си напитка по моя рецепта.
Той събра всичката си изненада и гняв и като посочи през рамо към кухнята, изкрещя:
— С това ли ти напълниха главата онези кучки в кухнята? Това ли е поредната им версия? Да отидеш при друг лекар?
— Те са ми приятелки — каза тя. — Не ги наричай кучки.
— Те са едни проклети тъпи кучки, които би трябвало да си гледат собствената шибана работа!
— Те само казаха да се прегледам и при друг лекар.
— Ти имаш най-добрия лекар в Ню Йорк, Розмари. Знаеш ли какво е този твой доктор Хил? Господин Никой, това е той!
— Писна ми да слушам колко велик е доктор Сейпърстайн — каза тя и се разплака. — След като толкова ме боли още от ноември и единственото, което той прави е да ми повтаря, че болката щяла да спре!
— Няма да ходиш при друг лекар — каза Гай. — Ще трябва да плащаме на Сейпърстайн, а сега и на Хил. И дума да не става.
— Но аз не смятам да ходя при друг лекар — възрази Розмари. — Просто ще помоля доктор Хил да ме прегледа веднъж и да си каже мнението.
10
Газирано безалкохолно питие, подправено е джинджифил. — Б.пр.