Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— О, значи имаш настроение за гости? — изненада се Мини.
— Да, наистина — рече Розмари. — Те са ни стари приятели, с които отдавна не сме се виждали. Те дори не знаят още, че съм бременна.
— Ако искаш с удоволствие ще ти помогна — предложи Мини. — Мога да сервирам яденето вместо теб.
— Благодаря, много си мила — каза Розмари, — но аз наистина ще се справя и сама. Всъщност ще бъде нещо като коктейл и почти няма какво да се сервира.
— Мога да ти помогна, като им поемам палтата.
— Не, наистина, Мини. И без това ми помагаш достатъчно.
— Е, кажи ми все пак, ако си промениш мнението — каза Мини. — Хайде сега, изпий си питието.
— Бих предпочела да не го пия сега — каза Розмари като първо погледна чашата, а после и Мини. — Не веднага. Ще го изпия след минутка и ще дойда да ти върна чашата.
— Не е добре да престоява дълго — каза Мини.
— Няма да се бавя — каза Розмари. — Хайде, върни се вкъщи и след малко ще ти донеса чашата.
— Ще изчакам, за да не се разкарваш до нас.
— Не, няма нужда да го правиш — каза Розмари. — Ставам нервна, когато някой ме гледа как готвя. Освен това, по-късно ще излизам, така че ще мина точно покрай вас.
— Ще излизаш ли?
— Ще пазарувам. Хайде, тръгвай, Мини. Наистина си прекалено добра към мен.
— Не се бави с питието — каза Мини и пристъпи към коридора. — Ще загуби силата на витамините.
Розмари затвори вратата. Отиде в кухнята и постоя малко с чашата в ръка. После пристъпи към умивалника и изсипа питието на тънка бледо зелена струйка право в канала.
Довърши „чупе“-то, като си тананикаше и се чувстваше доволна от себе си. След като го захлупи и го прибра в камерата, тя си направи питие по собствена рецепта — с мляко, сметана, едно яйце, захар и шери. Размеси съставките в един затворен буркан и го сипа в чаша. Имаше светлокафяв цвят и изглеждаше апетитно.
— Дръж се, Дейвид или Арманда — каза тя, опита го и реши, че е превъзходно.
Пета глава
Около девет и половина изглеждаше, като че никой няма да дойде. Гай сложи още въглища в камината, разбута ги с машата и избърса ръце в носната си кърпа. Розмари се появи откъм кухнята и застана неподвижно, измъчена от болката, с току-що направена коса и роклята от кафяво кадифе. Барманът бе застанал до вратата на спалнята и подреждаше резенчетата лимон, салфетките, чашите и бутилките. Беше италианец, казваше се Ренато и създаваше впечатление, че се занимава с напитките само за развлечение и че ще си тръгне, ако се отегчи повече, отколкото досега.
Първи дойдоха семейство Уендъл — Тед и Карол, а минута след тях пристигнаха Елиз Дънстан и съпругът й Хю, който накуцваше. После влезе Алън Стоун, агентът на Гай, заедно с красива цветнокожа манекенка, която се казваше Рейн Морган; после Джими и Тайгър, Лу и Клодин Комфърт и братът на Клодин, Скот.
Гай метна палтата им върху леглото, Ренато бързо размеси напитките, отчасти загубил отегчения си вид, а Розмари се зае да представи гостите: „Джими, Тайгър, Рейн, Алън, Елиз, Хю, Карол, Тед… Клодин и Лу и Скот.“
Боб и Теа Гудман доведоха със себе си още едно семейство, Пеги и Стан Кийлър.
— Естествено, че няма проблеми — каза им Розмари. — Не ставайте смешни. Колкото повече хора, толкова по-весело ще бъде!
Семейство Кан дойдоха без връхни дрехи.
— Какво пътешествие! — пошегува се мистър Кан. — Един автобус, три влака и накрая и ферибот! Тръгнали сме преди пет часа!
— Мога ли да разгледам апартамента? — запита Клодин. — Ако всичките стаи са хубави като тази, ще се пръсна от завист.
Майк и Педро дойдоха с букети яркочервени рози. Педро, докато прегръщаше Розмари, промърмори:
— Накарай го да те храни по-добре, рожбо. Станала си като вейка.
Розмари продължи да представя гостите: „Филис, Бърнард, Пеги, Стан, Теа, Боб, Лу, Скот, Карол…“
Тя отнесе розите в кухнята. При нея влезе Елиз с чаша и цигара без никотин, понеже се мъчеше да ги откаже.
— Имаш страхотен късмет — каза тя. — Това е най-прекрасният апартамент, който съм виждала. И кухнята е чудесна. Добре ли си, Роузи? Изглеждаш ми малко уморена.
— Благодаря ти, че се изрази така меко — рече Розмари. — Не се чувствам много добре, но ще се оправя. Бременна съм.
— Не може да бъде! Колко хубаво! И кога ще се роди бебето?
— На двайсет и осми юни. В петък влизам в петия месец.