Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
Положението на Хъч не се променяше, все още беше в кома, за която никой нямаше обяснение. Грейс Кардиф се обаждаше почти всяка седмица.
— Не, нищо не е станало, няма никаква промяна — винаги казваше тя. — И все още не знаят от какво е. Казват, че може и утре да се събуди или да заспи още по-дълбоко и никога да не се събуди.
На два пъти Розмари отиде в „Св. Винсънт“ и стоя до леглото на Хъч, безпомощно загледана в затворените му очи и заслушана в едва доловимото му дишане. Втория път, в началото на януари, тя завари в стаята дъщерята на Хъч, Дорис, която седеше до прозореца и плетеше брюкселска дантела. Преди година Розмари се бе запознала с нея в апартамента на Хъч. Беше ниска, приятна жена между трийсет и четиридесет годишна, женена за психоаналитик, роден в Швеция. Приличаше много на Хъч на млади години, само че с перука.
Дорис не я позна и когато Розмари отново й се представи, притеснено се извини.
— Моля ви, недейте — усмихна се Розмари. — Зная, че изглеждам ужасно.
— Не, изобщо не сте се променили — каза Дорис. — Просто аз ужасно забравям физиономии. Понякога забравям как изглеждат дори децата ми, наистина.
Тя остави плетивото си, а Розмари придърпа друг стол и седна до нея. Заговориха за състоянието на Хъч и видяха как сестрата смени банката, от която по тръбичка капеше течност във вената му.
— Знаете ли, че с вас имаме общ познат, гинеколог? — запита Розмари, когато сестрата излезе. Тогава заговориха за бременността на Розмари, за доброто име на доктор Сейпърстайн и за професионализма му. Дорис се изненада, когато разбра, че Розмари ходи на преглед всяка седмица.
— Мен ме преглеждаше само веднъж месечно — каза тя. — Разбира се, не и като наближи раждането. Тогава ходех веднъж на две седмици. А след това и всяка седмица, но само в последния месец. Мислех, че такава е обичайната практика.
Розмари нямаше какво да отвърне на това, а Дорис отново се притесни.
— Но предполагам, че всяка бременност си има своите закони — каза тя с усмивка, за да поправи нетактичността си.
— И той ми каза същото — съгласи се Розмари.
Същата вечер тя каза на Гай, че доктор Сейпърстайн е преглеждал Дорис само веднъж месечно.
— Нещо при мен не е в ред — каза тя. — И той го е знаел от самото начало.
— Не ставай глупава — рече Гай. — Щеше да ти го каже. А ако не на теб, на мен със сигурност щеше да ми каже.
— Има ли такова нещо? Казал ли ти е?
— Категорично не, Роз. Кълна се в Бога.
— Тогава защо трябва да ходя при него всяка седмица?
— Може би сега работи по този начин. Или може би за теб се грижи по-добре, понеже си приятелка на Мини и Роман.
— Не е това.
— Ами не знам, питай него — каза Гай. — Може би му е по-приятно да преглежда теб, отколкото нея.
След два дни тя наистина попита доктора.
— Розмари, Розмари — каза той с укор. — Не ти ли казах нещо за разговорите с приятелки? Не казах ли, че всяка бременност е различна?
— Да, но…
— Значи и отношението на лекаря към всеки пациент трябва да бъде различно. Дорис Алърт беше родила две деца преди да дойде при мен и то без никакви усложнения. При нея не се налагаха толкова грижи както при първа бременност.
— Винаги ли преглеждате жените, на които им е за пръв път по веднъж в седмицата.
— Опитвам се — отвърна той. — Понякога не успявам. Но при теб всичко е наред, Розмари. Болката ще престане много скоро.
— Напоследък ям сурово месо — каза тя. — Само леко затоплено.
— А нещо друго необичайно забелязала ли си?
— Не — каза тя учудена; това не беше ли достатъчно странно?
— Яж спокойно всичко, което ти се яде — каза той. — Казах ти, че ще ти се приядат необичайни неща. Имал съм пациентки, които ядяха хартия. И престани да се тревожиш. Нищо не крия от пациентките си. Това щеше да ми усложни живота. Говоря ти самата истина, разбрахме ли се?