Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— Прекрасно! — рече Елиз. — Как ти се стори доктор Хил? Не е ли мечта за всяка жена?
— Да, но аз не ходя при него — отвърна Розмари.
— Не ходиш при него!
— Моят лекар се казва Сейпърстайн и е доста по-възрастен.
— И защо така? Не може да е по-добър от Хил!
— Доста е известен, освен това е близък на едни наши приятели.
Гай надникна в кухнята.
— Моите поздравления, татенце — каза му Елиз.
— Благодаря ти — отвърна Гай. — Моите заслуги са нищожни. Искаш ли да сервирам соса, Роз?
— Да, ако обичаш. Виж какви красиви рози! Майк и Педро ми ги подариха.
Гай взе подноса със солени бисквити и едната купа с бледорозов сос от кухненската маса.
— Ще донесеш ли и другата? — помоли той Елиз.
— Разбира се — тя взе втората купа и го последва.
— Ей сега идвам — извика след тях Розмари.
Ди Бертийон доведе актрисата Порша Хейнс, а Джоан телефонира и съобщи, че тя и гаджето й се забавили на друго парти и щели да дойдат след половин час.
— Ах ти, потайна хитрушо! — възкликна Тайгър, прегърна я и я целуна.
— Бременна ли? — попита някой.
— Да, Розмари е бременна — каза друг.
Розмари постави едната ваза с рози на рамката на камината, а другата на тоалетката в спалнята.
— Моите поздравления — каза й Рейн Морган. — Разбрах, че сте бременна.
Ренато й подаде чаша уиски със сода.
— Първите ги направих по-силни — каза й той. — Да ги развеселя. Следващите ще са по-леки.
Майк й помаха над главите на другите и я поздрави отдалеч. Тя му благодари с усмивка.
— Тук са живели сестрите Тренч — каза някой.
— Ейдриън Маркато също е живял тук. И Кит Кенеди — обади се Бърнард Кай.
— И Пърл Еймс — добави Филис Кап.
— Сестрите Трент ли казахте? — попита Джими.
— Не, Тренч — поправи го Филис. — Хранели се с дечица.
— Не просто са се хранели — обади се Педро, — ами направо са ги изяждали!
Розмари затвори очи и за миг престана да диша, защото болката й се усили. Може би от алкохола, помисли тя и остави чашата.
— Добре ли си? — попита я Клодин.
— Да, нищо ми няма — отвърна тя с усмивка. — Просто получих лек спазъм.
Гай разговаряше с Тайгър, Порша Хейнс и Ди Бертийон.
— Още е рано да се каже — обясни той. — Репетираме само от шест дена. Но на сцена изглежда много по-добре, отколкото като сценарий.
— Едва ли би могло да бъде по-лошо от сценария — рече Тайгър. — Ей, случайно да знаеш какво стана с другия? Още ли е сляп?
— Не зная — отвърна Гай.
— С Доналд Баумгарт ли? — попита Порша. — Знаеш ли кой е той, Тайгър? Онзи, който живее със Зуи Пайпър.
— О, той ли бил? — учуди се Тайгър. — Значи го познавам.
— В момента пише страхотна пиеса — рече Порша. — Или поне първите две сцени са чудесни. Наистина изпепеляващ гняв, както при Осбърн.
— Още ли е сляп? — запита Розмари.
— Да — отвърна й Порша. — Вече не се надяват да се оправи. Ужасно му е трудно да свикне с това. Но затова пък тази чудесна пиеса се дължи на състоянието му. Диктува я на Зуи.
Пристигна и Джоан. Оказа се, че приятелят й е над петдесетте. Тя хвана Розмари за ръката и я дръпна настрана с уплашен вид.
— Какво ти е? — попита тя. — Какво не е наред?
— Нищо ми няма — уморено каза Розмари. — Просто съм бременна, това е.
Двете с Тайгър бяха в кухнята и Розмари разбъркваше салатата, когато влязоха Джоан и Елиз и затвориха вратата след себе си.
— Как каза, че се казвал твоят лекар? — попита Елиз.
— Сейпърстайн — отвърна Розмари.
— И той е доволен от състоянието ти? — попита Джоан.
Розмари кимна.
— Клодин ми каза, че преди малко си получила спазъм.
— Мъчи ме една болка — обясни тя. — Но тя скоро ще престане. Това не е толкова необичайно.
— Каква болка? — попита Тайгър.
— Ами… болка. Остра болка, това е всичко. Защото тазът ми се разширява, а ставите ми не са достатъчно гъвкави.
— Роузи, това ми се е случвало на два пъти. Продължи само няколко дни и беше нещо като силна мускулна треска из цялата коремна област — обясни Елиз.
— При всеки е различно — каза Розмари, като повдигаше салатата с две дървени лъжици и отново я пускаше в купата. — Всяка бременност е различна.
— Но не чак толкова различна — възрази Джоан. — Приличаш на Мис Концентрационен лагер 1966-та. Сигурна ли си, че този лекар знае какво върши?