Повелителят на сребърния лък

- Да, женен съм. И съм най-щастливият човек във Великата зеленина, защото жена ми е Пенелопа. И тя ме обича. - Той се изкикоти. - Винаги щом го кажа, се изпълвам с почуда. Напълно неразбираемо ми е какво намира в мен.

- Значи наистина си щастливец, както казваш. Но пък предполагай, че моряците се женят само по любов. Това ги прави много по-богати от царете.

- Ами да, предполагай, че е така. Налага ми се обаче да отбележа, че аз съм цар.

- Който стреля по луната? - попита Андромаха с усмивка.

- Знам, че не приличам на цар, но съм такъв. Владея остров Итака и Пенелопа е моята царица. И преди да попиташ, не - не се оженихме по любов. Баща ми уреди съюза. Срещнахме се в деня на женитбата.

- И предполагам, че сте се влюбили в мига, в който очите ви са се срещнали?

- Не. Мисля, че ме намрази веднага щом ме видя. Не е трудно да разбереш защо. Първите няколко месеца бяха… как да го кажа, неспокойни. После се разболях и ме втресе. Едва не умрях. Тя се грижеше за мен. Каза, че съм говорел в треската. Така и не сподели какво съм наприказвал, но по някакъв начин след това нещата бяха различни. Започнахме да се смеем заедно, след това да се разхождаме сред скалите. И един ден… - Той сви рамене. - Един ден просто осъзнахме, че се обичаме.

Андромаха изгледа грозника и го видя в нова светлина. Зад неговите измислици имаше някаква трогателна искреност и обаяние, което преодоляваше защитите й почти без да го усети.

- Видя ли нападението над Хеликаон? - попита той внезапно.

За миг тя не разбра какво има предвид, после си спомни убиеца.

- Да, видях го. Хеликаон е мъжът с дългата черна коса?

- Той е близък приятел с Хектор. Може да ти разкаже за него много повече от мен.

- Защо искаха да го убият?

Одисей сви рамене.

- Нощта е твърде приятна, за да я прекараме в скучни истории за търговци, пирати и стари вражди. Питай ме нещо Друго.

- Хеликаон ли е приятелят ти, който е казал, че приличам на богиня?

- Да. Никога не съм го виждал толкова омаян. Разбира се, като те срещнах, го разбирам.

Тя се наведе към него.

- Нека не играем повече игри, Одисей. Зная каква съм. Висока и обикновена, крава за разплод на един троянски принц. Нямам нужда от лъжливи ласкателства.

- А аз не ти предлагам това. Така е, не си хубавка. Но пък доколкото мнението ми има стойност, съм съгласен с Хеликаон. Наистина си красива.

- Той ли го каза?

- Нарече те богиня. Аз просто придавам малко цвят на стенописа.

Андромаха забеляза, че той постоянно поглежда пътеката към двореца.

- Отегчавам ли те, царю на Итака?

Одисей се изкикоти смутено.

- Не, ни най-малко. Просто… чакам Хеликаон да се върне.

- Мислиш, че отново ще се опитат да го убият?

- О, почти със сигурност. - Тя го видя да си поема дълбоко дъх, а после да се отпуска. Следвайки погледа му, забеляза група мъже, които носеха тяло надолу по пътеката. - Забелязвам обаче, че не са успели - добави щастливо.