Повелителят на сребърния лък

- Неговото щастие не ме засяга - отвърна тя. - Ами моето?

- Нека разберем - каза той и стана от камъка.

- И как ще стане това?

- Ще намерим Аклид. Най-добрият гадател в Ликия. Е… когато не е пиян или упоен. Той е от пустинната страна отвъд Палестина. Много гадатели идват от пустинята. Ще прочете бъдещето ти.

- Да, и ще ми каже, че ще имам девет деца, ще съм богата и щастлива и ще живея дълго.

- Нима се боиш от един гадател, Андромаха от Тива? - подразни я той.

- Не се боя от нищо, Одисей от Итака.

- Тогава ела с мен.

Той протегна ръка и тя му позволи да й помогне да се изправи. Заедно навлязоха сред редиците навеси край брега, покрай съвкупяващите се двойки и пияните моряци, и огньовете, около които мъжете пееха песни за страст. Накрая стигнаха до малка палатка под скалите, пред която имаше дълга опашка. Одисей предложи да почакат малко и може би да си намерят нещо за ядене. Андромаха не искаше да се връща толкова скоро в двореца, Затова се съгласи. Минаха покрай редица навеси с храна и той натрупа огромно количество месо и хляб на един дървен поднос. Андромаха си избра малък сладкиш с напоени с мед плодове и заедно седнаха на една ниска стена близо до водата.

После си поговориха. Тя му разказа за Тера и Храма на Коня, макар и да не спомена нито Калиопа, нито някоя от другите си приятелки там. Вместо това му обясни за ритуалите, които държаха Спящия бог усмирен. Одисей бе също толкова добър слушател, колкото и разказвач, и я окуражаваше с въпроси, които показваха интереса му.

- Веднъж видях Тера - каза той. - Много преди да решат, че само жени могат да укротят Минотавъра. Странно място. Това боботене под земята и съскането на лютивата пара от дупките в скалата. Бях много щастлив, когато се върнах на „Пенелопа”. Кажи ми, ти вярваш ли в Минотавъра?

- Странен въпрос от човек, видял толкова много чудовища и демони.

- Точно това имам предвид, момиче. Никога не съм виждал дори едно от тия неща. Но в пътешествията си съм виждал множество горещи извори и басейни с лава. Нито един от тях си нямаше минотавър. Ти виждала ли си го с очите си?

- Никой не го вижда - отвърна Андромаха. - Но го чуваме как ръмжи и стене под земята, как се надига и се опитва да избяга. По-старите жрици се кълнат, че преди години островът е бил по-малък и че усилията на звяра го издигат над морето.

- Значи наистина вярваш в него?

- Всъщност не зная. Но нещо прави целия този шум и кара земята да трепери.

- А как го успокоявате?

- Пеем песни, които да донесат мир в раненото му сърце, даваме му вино. Молим се на великите богове да го укротят. Казват, че в древни времена критяните принасяли девици в жертва, принуждавайки ги да влязат в по-дълбоките пукнатини в скалата и да слязат в леговището му. Но това не му се правило, защото по онова време Минотавърът почти се освободил.