По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Той я измери от глава до пети.
— С перата е свършено, хлапе. — А после каза на Гранит: — Не ти липсва смелост. — Той се засмя на себе си. — Всеки концерт от шейсетте насам, а?
Гранит кимна.
— Това означава, че си… чакай… някъде на седемдесет?
— Горе-долу — отвърна Гранит, без да губи самообладание, сякаш това беше неговият печеливш билет от лотарията. Но мъжът все повече ядосваше Мелъди, та чак и перата й настръхнаха. Ха.
— Групата на Мелъди е доста известна — каза Гранит. — Сигурно сте чували за „Богиня Гръ…“
— „Оловно перо“ — прекъсна го тя.
Снайдер погледна дисплея на блекбърито си и понечи да си тръгне.
— Казах ти вече, хлапе, с перата е свършено.
— Чакайте — викна Мелъди.
Господин Снайдер спря.
— Погледнете ме… ъ…
— Лю. Първото ми име е Лю.
— Добре, Лю, погледни ме.
Гранит не можа да повярва.
— Мелъди! Какво…
Мелъди му направи знак да замълчи. Много хора прекарваха живота си, търсейки вратата, през която да влязат. Тя имаше ключа. И само глупак не би го използвал.
— Ти обичаш „Оловно перо“ — каза тя на Снайдер. — Обичаш името, обичаш музиката им, обичаш Гранит — техния мениджър.
Лю прокара ръка през гъстата си сива коса.
— Можеш да се обзаложиш, че ги обичам.
Мелъди пое дълбоко въздух. Тя погледна право в сините мигащи очи на мъжа и каза:
— Трябва да организираш лятното турне на „Оловно перо“.
Лю кимна.
— С модерно оборудван автобус, петзвездни хотели и пари за пица.
Лю чукна по клавишите на блекбърито. После натисна „изпращане“.
— Колелата се завъртяха, хлапе. — Той измъкна една визитка от ухото на Гранит. — Второто ми амплоа е фокусник — изфука се той. — На тази визитка е и личният ми номер. Гледай и другите от групата да са свободни и ми се обадете, щом съмне. Искам да задвижа нещата, преди най-големите пет да са запълнили графика си.
— Напълно съм съгласен — рече Гранит. — Струва ми се, че можем да започнем с няколко местни клуба, после един-два по-малки града, след това ще се прехвърлим в Сиатъл, Сан Франциско и може би дори в Лос Анджелис.
Лю сграбчи Гранит за врата и натри главата му с кокалчетата си.
— Ех, обичам това хлапе. Пълен е с shpilkis34. — Телефонът му иззвъня. — Това е организаторът. Ще говорим утре.
Гранит остана спокоен, докато вратата се затвори, а после грабна Мелъди в прегръдките си. Тя се почувства сякаш се е ударила в стена.
— Това беше лудост!
— Знам! — викна тя във врата му. — Момичетата ще откачат от радост.
Звън.
До Мелъди
20 юни, 18:02
Джаксън: Къде си?
Тя се отдръпна от Гранит и се взря в дисплея. Устата й пресъхна. Пулсът й се ускори. Не че имаше какво да крие. Тя и Гранит бяха просто приятели. Всъщност, колеги. Но как щеше да обясни лятното турне? Непредвидената пречка в осъществяването на плана „Кресчендо“? Фактът, че бе използвала гласа си, за да го промени? Нямаше как да обясни това. Затова Мелъди изключи телефона си и сложи каската на Гранит. И за втори път затвори вратата на вселената.
До Мелъди
20 юни, 20:43
Мама: Къде си?
До Мама
20 юни, 20:44
Мелъди: Горе, пиша си домашното! Ти?
До Мелъди
20 юни, 20:44
Мама: Долу. Чета. Как мина училището днес?
До Мама
20 юни, 20:45
Мелъди: Добре.
До Мелъди
20 юни, 20:45.
Мама: Странно. Ходих до там. Не те видях.
До Мама
20 юни, 20:46
Мелъди: Какво? Защо си ходила?
До Мелъди
20 юни, 20:47
Мама: Директорът ме повика.
До Мама
20 юни, 20:47
Мелъди: Кандис ли пак?
До Мелъди
20 юни, 20:48
Мама: Не, ти.
До Мама
20 юни, 20:48
Мелъди: Аз ли???
34
От еврейски — енергия. — Б.пр.