Сянка и кост
- Автор: Бардуго Лей
- Серия: Гриша #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Сянка и кост». Краткое содержание книги:
– Женя!
– Лягай, или по-добре забрави за тая малка услуга!
Челюстта ми увисна.
– Ти си гадна.
– Аз съм прекрасна.
Изгледах я гневно и се тръшнах на възглавницата.
Щом Женя си тръгна, аз се застягах да се връщам в стаята си. Лечителят изобщо не беше доволен, но аз настоях. Вече почти не изпитвах болка и нямаше сила, която да ме принуди да прекарам още една нощ в пустия лазарет.
Прибрах се в стаята си, изкъпах се и опитах да почета една от книгите по теория. Но изобщо не успях да се съсредоточа. Ужасявах се от мисълта как на следващия ден ще трябва да се върна към учебните занятия, ужасяваше ме перспективата за още един провален урок при Багра.
От пристигането ми в Малкия дворец втренчените погледи и клюките по мой адрес сякаш бяха понамалели. Въпреки това не се съмнявах, че схватката ми със Зоя отново ще разбуни кошера.
Когато станах да се разкърша, улових отражението си в огледалото на тоалетната масичка. Прекосих стаята и се огледах критично. Тъмните сенки под очите ми бяха изчезнали, макар и за кратко. Те обаче не променяха нищо. Пак изглеждах както обикновено: уморена, мършава, болнава. Нищо общо с истинските гришани. Силата беше тук някъде, вътре в мен, но аз не можех да я достигна, нито знаех как. Защо бях различна? Защо на моята сила ù бе трябвало толкова време, за да се прояви? И защо оставаше все така недосегаема за мен?
Виждах в огледалото плътните златни завеси, ярко оцветените стени, пламъците на огъня, отразени в плочките на камината. Зоя може и да беше зла, но имаше право. Мястото ми не беше в този красив свят. Не успеех ли да отключа силата си, никога нямаше да стана една от Гриша.
ГЛАВА 12
СЛЕДВАЩОТО УТРО НЕ СЕ ОКАЗА чак толкова лошо, колкото очаквах. Когато влязох в куполната зала, Зоя вече беше там. Седеше съвсем сама в края на масата на Призоваващите и мълчаливо закусваше. Дори не вдигна глава, когато Мари и Надя ме поздравиха. Направих всичко по силите си и аз да не ù обръщам внимание.
После опитах да се насладя на всяка крачка по пътя към езерото. Слънцето светеше ярко, въздухът докосваше хладно страните ми. Стараех се да не гледам към душното и лишено от прозорци обиталище на Багра. Щом изкачих стъпалата пред вратата обаче, дочух повишени гласове.
Поколебах се, после тихо почуках. Гласовете секнаха рязко, аз отворих вратата и надникнах вътре. Тъмнейший стоеше край печката на Багра с разкривено от ярост лице.
– Извинете – заекнах и отстъпих назад да се върна.
– Влизай, момиче – сопна ми се Багра. – Не пускай жегата навън.
Когато влязох и затворих вратата след себе си, Тъмнейший леко ми се поклони.
– Как си, Алина?
– Добре съм – едва продумах.
– Тя е добре! – изфуча Багра. – Добре била! Не може един коридор да освети, ама иначе била добре!
Разтреперих се и ми се прииска да потъна в земята. За моя изненада обаче, Тъмнейший я прекъсна:
– Остави я на мира.
Багра присви очи.
– За теб така е по-добре, нали?
Тъмнейший въздъхна и изнурено прокара ръце през тъмната си коса. Когато пак ме погледна, на устните му играеше печална усмивка, а косата му стърчеше на всички страни.
– Багра си има личен подход как да постигне нещо – отрони той.
– Я не ми говори така снизходително, момче! – Гласът ù изплющя като камшик.
Изненадващо Тъмнейший се изопна, после се намръщи, сякаш бе осъзнал какво е направил.
– Не смей да ме хокаш, стара жено – отвърна той с нисък заплашителен глас.
Почувствах как гневът им нажежава въздуха. Къде бях попаднала? Тъкмо си мислех да се изнижа и да ги оставя да се карат, когато гласът на Багра отново изплющя:
– Момчето мисли да ти намери муска – сопна се. – Ти какво ще кажеш за това, момиче?
Толкова се стъписах, че някой нарича Тъмнейший момче, та ми трябваше време да вникна в смисъла на думите ù. Щом обаче го осъзнах, почувствах надежда и облекчение. Муска! Защо не се бях сетила по-рано за това! Защо те не се бяха сетили по-рано?! Багра и Тъмнейший можеха да ми помогнат да призова силата си, защото и двамата бяха живи муски. Тогава защо и аз да нямам своя муска като мечите нокти на Иван или тюленовия зъб, който видях да виси на врата на Мари?
– Мисля, че е чудесно! – провикнах се по-гръмко, отколкото очаквах.
Багра изсумтя презрително.
Тъмнейший я изгледа остро, но после се обърна към мен.
– Чувала ли си някога за стадото на Морозов, Алина?
– Разбира се, че е чувала. Знае също така за еднорозите и за драконите в Шу Хан – подигравателно се намеси Багра.
Гняв разкриви чертите на Тъмнейший, но той успя да се овладее.