Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Ами ти, Кнут, кралю мой и приятел от детството? — продължи Арн, за да освободи Биргер Бруса от собствения му капан. — Какво е твоето мнение? Спомням си, че веднъж ми обеща Сесилия, само и само да те придружа по пътя, който завърши със смъртта на крал Карл Сверкершон. Виждам, че все още носиш на врата си кръста, който взе от убития. Е, какво смяташ ти?
— Не смятам, че е работа на краля да изказва мнението си за или против — отговори несигурно Кнут. — Това, за което си говорите с Биргер така разпалено, е в рамките на вашия род и би било неправилно кралят да се намесва в неща, засягащи бракове в други родове.
— Но ти ми даде думата си — настоя студено Арн.
— Така ли? Не мога да си спомня — каза кралят изненадано.
— Не си ли спомняш онзи път, когато ти ме убеждаваше да те придружа до Нес, когато щяхме да прекараме малкия черен кораб през лед и вода в нощта?
— Да, а ти ми беше приятел. Застана на моя страна, когато се появи опасността, никога няма да го забравя.
— Тогава си спомняш също, че първо щяхме да стреляме с лък и ако те победях, получавах Сесилия. И аз те победих. Имам думата на крал.
Крал Кнут въздъхна и подръпна рядката си посивяла брада, докато размишляваше.
— Беше отдавна и ми е трудно да си спомня какви точно са били думите ми — започна той колебливо. — Но тъй като тогава, а и много години след това, не бях крал, естествено не може да си имал думата на крал…
— Въпреки всичко имам думата на кралския син Кнут Ериксон, думата на моя приятел — възрази Арн.
— Бях много млад също като теб — продължи кралят с по-уверен тон. — Затова можем да кажем като нашия ярл, че е било все едно момче да обещае да свали луната. Но не това е определящото. Както казах, кралят трябва да внимава да не се намесва в делата на друг род. Това е ваш проблем, на Фолкунгите. Но трябва да знаеш още нещо. Сега съм твой крал, тогава не бях. Сега не трябва да питаш какво кралят може да направи за теб, а по-скоро какво ти можеш да направиш за краля.
— Какво мога да направя за краля? — попита мигновено Арн.
— Ожени се за Ингрид Улве и освободи Сесилия Алготсдотер от клетвата и обещанията, за да може да стане наша игуменка в Рисеберя — отговори също толкова бързо кралят.
— Това е невъзможно. Дали сме клетва пред светата Дева. Какво друго мога да направя?
Кралят се поколеба и погледна Биргер Бруса, но той само вдигна поглед нагоре в знак, че кръгът отново се е затворил и са се върнали там, откъдето са започнали.
— Можеш ли да ми се закълнеш във вярност? — попита кралят, сякаш беше сменил темата.
— Вече го направих, когато и двамата бяхме млади. Аз държа на думите си, дори и ти да не го правиш — отвърна Арн.
След този отговор кралят се усмихна за първи път през целия спор и кимна, все едно смяташе, че стрелата на Арн е попаднала в целта.
— Когато още не бях крал, нямаше как да ми се закълнеш във вярност като на крал и там е разликата. Сега съм крал — каза той подчертано бавно.
— Чичо ми и брат ми заклели ли са се? — попита Арн и останалите трима в стаята кимнаха утвърдително.
Арн се изправи без повече приказки, извади меча си и коленичи пред крал Кнут. Постави меча с острие, забито в каменния под пред себе си, и го хвана с двете си ръце, след като се прекръсти.
— Аз, Арн Магнусон, се заклевам, докато си крал мой и на всички Фолкунги, да бъда верен на теб, Кнут Ериксон, в… auxilium et consilium — каза той без да се колебае, докато не стигна до последните думи на латински. После се изправи, прибра меча в ножницата и се върна на мястото си.
— Какво означаваха последните думи на чужд език? — попита кралят.
— Нещо, в което един рицар се заклева, не мога да го кажа на нашия език, но има същата стойност на църковния език — отвърна Арн и сви леко рамене. — Auxilium е едното, в което ти се заклех, означава помощ… или подкрепа… или моя меч, сигурно и така може да се каже.
— Точно сега кралят няма нужда от твоя меч, а от слабините ти — измърмори Биргер Бруса. — При условие, че не разсъждаваш с тях! — добави той по-злобно.
Арн се престори, че не го е чул, и видя в очите на краля, своя приятел от детството, че в момента беше точно така.
— Consilium е другото нещо, което един рицар обещава на своя крал — продължи Арн. — Означава, че съм се заклел винаги да ти помагам с правдиви съвети доколкото мога.
— Добре — рече крал Кнут. — Дай ми тогава един съвет веднага. Архиепископ Петър ми натяква, че трябва да изкупя греха си за убийството на Карл Сверкершон. Не знам доколко думите му са породени от истинска вяра и доколко просто от желание да създава неприятности. Сега иска като знак на помирение да изпратя кръстоносен поход до Светите земи. По този въпрос трябва да имаш мнение, нали си водил войни там повече от двадесет години?