Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Ева пак извика името ми някъде от носа.
Станах и погледнах през стаята. Листът с графитното копие все още беше на писалището. Побързах да го взема и затърсих джоб, в който да го скрия, но бях само по бански, а банският няма джобове. Затова навих хартията и я пъхнах пред чатала си. Тогава на вратата се появи Ева.
— Какво правиш тук, Джак?
Зададе въпроса със сложна мелодична интонация — известна справедлива ироничност, примесена с нюанс откровено любопитство и не много прилична нотка развеселеност.
Извадих ръката от банския си.
— Ами аз… ъъъ, просто…
Тя все още беше в банските с връзки, които само усилваха неудобството ми. Килна глава настрани и с още по-мелодична интонация произнесе името ми:
— Джак…?
Пристъпи през прага и влезе в стаята. Меката светлина, падаща от люка на тавана, правеше сенките около скулптираната й фигура триизмерни. Сякаш платоническият идеал за женска красота бе излязъл от бледия свят на идеите и се бе въплътил в пълнокръвен живот на земята. Присъствието й беше толкова реално, че направо ме плашеше. Стояхме сами в плюшената спалня на «пашата» само по едни оскъдни бански, с нищо помежду ни, освен няколко малки дъха незначителен въздух. Думите заседнаха в гърлото ми. Отпуснатите пръсти на Ева се вдигнаха небрежно към гърдите й и докоснаха деликатната вдлъбнатина в основата на шията й. Изглеждаше сякаш умът й гъмжеше от мисли и всяка една от тях водеше неотклонно към мен. Очите й се плъзнаха надолу по тялото ми и се задържаха с любопитство на чатала ми.
— О, скъпи Джак…
Втвърдявах се бързо, направо чувах как пука хартията.
Ева ме погледна в очите.
— Да не криеш нещо там?
Преглътнах толкова шумно, че сигурно прокънтя из цялата стая. Думите някак си успяха да излязат от устата ми.
— Наистина ли искаш да знаеш?
Ева се приближи и впи очи в моите. Устните й леко се отвориха, после бавно се затвориха. Безупречното й лице, сластните й устни, блестящите смарагдови очи — всичко това беше по-близо до мен от всеки друг път.
— Ами ако искам? — попита тя.
Погледът й пак се плъзна по гърдите ми. И устните й отново се отвориха.
Беше толкова близо, че усещах тежкия аромат на алое по кожата й, влажния мирис на море в къдриците й. Чувах я как диша и виждах как се повдигат гърдите й, как зърната й изпъкват под опънатата върху тях материя. Беше толкова близо, че можех да се протегна и да я докосна, без да се замисля, и точно това направих. Ръцете ми бавно преодоляха пространството между нас, движени от някакъв инстинкт. Върховете на пръстите ми леко се спряха на кръста й и проследиха очертанието на ханша й. Кожата й беше гладка и леко влажна, все още топла от слънцето, и сякаш имаше свой собствен неуловим и вибриращ разум. Пръстите ми с лекота се плъзнаха под страничните възли на бикините й. Потърсиха краищата на връзките и ги дръпнаха. Долнището й падна като отбрулен лист.
Ева пое леко въздух. След това се притисна към мен и я чух да въздиша като бебе. Горнището й намокри гърдите ми. Дръпнах връзките му на гърба й и го изхлузих между нас. Студените й гърди изпъкнаха към мен, ивичка косми гъделичкаше кожата под пъпа ми и ме изпълваше с пулсиращата болка на удоволствието. Ръцете ми се плъзнаха по гърба й. Тя поднесе устата си към мен. Устните й се разделиха и иззад тях се показаха заплашително зъбите й и розовата тъкан на езика й. Понечих да я целуна, но тя се отдръпна. Смарагдовите й очи бяха сведени, безценните камъни бяха скрити зад пухкавите й ресници. Погледът й следваше ръцете, които се движеха надолу по гърдите ми и галеха зърната ми с върха на ноктите. Хладните й длани бяха обърнати към топлата стена от плът и си проправяха път надолу по мускулите на корема ми. Пръстите й се разпериха. Бавно, притеглени от горещината, те се плъзнаха под банския ми, за да се сгреят на огъня.
Накрая тя развърза връзката на кръста и освободи ерекцията ми. Тя изскочи и като трамплин изстреля навитата хартия, която се плъзна по въздуха и падна на пода.
Не забелязвах нищо. Не и когато ръцете й нежно подклаждаха огъня. Не и когато устата й с мокра следа се спускаше по гърдите ми, следвайки пътя на пръстите й. Не и когато зъбите й леко дразнеха зърната ми. Не и когато бедрата й се разтвориха, щом се наведе да поднесе устата си към кожата под пъпа ми. Не и когато езикът й леко докосна трамплина…
— Джак!
— Мамка му!
Белочек беше на палубата.
— Ева, скъпа! — извика отново той.