Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
Тя се изправи, като дишаше тежко и ме погледна в очите.
— Бързо! — каза и след миг вече връзваше връзките на банския си.
Посегнах към гащетата на глезените ми, загубих равновесие и залитнах. Заподскачах по килима като заек с ерекция и шумно се блъснах в сгъваемото писалище, след това болезнено се срутих на пода. Приземих се, така да се каже, върху меча си. Мъчително, но в този случай — не фатално. Застенах, преобърнах се по гръб, седнах и веднага посегнах към банския на глезените си.
Ева беше сложила длан на устата си и се опитваше да потисне кикота.
— Много смешно — промърморих.
Легнах по гръб, вдигнах се на рамене и навлякох банския, за да прибера размаханата сабя. Когато отново седнах, Ева вече я нямаше.
Чух тежки мокри стъпки по стълбите.
— Ева, скъпа, чудесни новини. Къде е Джак? Джак!
Джак беше в капитанската каюта на четири крака и търсеше уличаващия лист от тетрадката, който беше изчезнал също като монетата. Чух Ева да шепне и да се хихика, а Белочек да избухва в смях. Вулканичен смях, истинско изригване.
— Джак, приятелю — извика той от палубата, като се опитваше да контролира прилива на веселост, — ако още не си свършил някоя мръсотия там долу, излизай и ще ти кажа нещо, което наистина ще ти го вдигне.
В такива компрометиращи ситуации има различни степени на неудобство. Можеш да бъдеш притеснен, засрамен, унижен или напълно и изцяло разбит. Да бъдеш обвинен — и което е по-лошо, несправедливо — че мастурбираш в капитанската каюта, спадаше към мрачния край на този спектър. Когато излязох зачервен от стаята, се опитах да се убедя, че това няма значение. Бях млад, пълнокръвен американски мъжкар, гъмжащ от разбеснели се хормони. Такова поведение би трябвало да се очаква от мен. Ако трябваше да бъда напълно честен, обвинението не беше далеч от истината — бях само на няколко стъпки от него и беше въпрос на минути всъщност. Ако отричах, щях само да предизвикам още смях. А като се има предвид как случката развесели и отклони вниманието на моя домакин, който вероятно беше и убиец, клеветата на Ева май ми спаси живота.
Погледът й го потвърждаваше. Когато влязох в стаята, тя слагаше чаши за шампанско на плота и ме погледна настойчиво и предупредително, преди Белочек да се появи по бански, целият вир-вода. Слизаше в дневната с бутилка в ръка.
— Ето го! — изрева той, извади корковата тапа и разля искрящото съдържание по чашите. — Джак, скъпо момче, имаме повод да празнуваме!
Протегна ми ръка. След това размисли и вместо да ми стисне дланта, ми подаде чаша шампанско.
— За «Аргонавт»! — заяви той и вдигна чаша.
Чукнахме се и отпихме.
— Намерили сте котвата?
— Котвата?! — извика той. — Намерихме целия проклет кораб!
Аргонавти
Белочек и Кенди бяха намерили корабокруширалия кораб на 20 метра под водата за по-малко от 15 минути, след като бяха стъпили на дъното. Белочек обясни, че точно под нас потопеният рид се спускал рязко и «Аргонавт» лежал върху купчина масивни камъни малко по-надолу по склона. За тяхна изненада бил обърнат с мачтата надолу. Корпусът му изглеждал като дълъг остър покрив, покрит с пелена пясък като сняг. Очевидно, когато корабът потънал, е паднал на ръба на рида, преобърнал се е по склона и накрая мачтата му се е заклещила в камъните. Постоянното течение държало дървения корпус под дебел пласт пясък и тиня и от това разлагането значително се бе забавило. Освен напълно счупения нос, разбит при падането на скалите, останалата част от кораба била забележително запазена.
Чудех се как така го намериха толкова бързо.
— На какво разстояние от котвата се намираше? — попитах.
Бяхме се събрали на мостика и пийвахме шампанско, докато Дъф и Рок се вмъкваха в гмуркаческите екипи.
— Нямам представа — каза Белочек, разположен на боцманското място. — Така и не намерихме котвата.
— Нима? — учуди се Рок. Опитваше се да разхлаби каишката на плавника си.
Кенди го взе от ръцете му.
— Очевидно аномалията, която регистрирахме, не идваше от котвата — каза тя. Умело нагласи каишката и подаде плавника на Рок. После се протегна за диаграмата от магнитометъра, разпъна я на масата и разгледа графиката.
— Според нас нещо вътре в кораба е причина за реакцията на уреда.
Сърцето ми подскочи. Погледнах към гигантското отклонение на диаграмата. Изглеждаше като Еверест в сравнение с незначителните хълмчета, образувани от изоставената кислородна бутилка на Дан. Рок и Дъф ме погледнаха. Всички си мислехме едно и също и Дъф накрая се осмели да го произнесе на глас.
— Смятате, че на кораба има съкровище?
Ева стана, за да ни налее още.