Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Тя взе ръката на Йодоко и я помилва с обич и уважение.
— Господарке?
— О-сан? — едва прошепна Йодоко, наричайки я с галеното й име.
— Да, господарке?
— Ах, колко сте хубава, колко сте хубава — винаги сте била красавица. — Тя повдигна ръка и помилва разкошната й коса, а допирът достави удоволствие на Очиба, която много обичаше старата жена. — Толкова сте млада, прелестна и благоуханна. Нашият тайко имаше голям късмет.
— Боли ли ви, господарке? Мога ли да ви помогна по някакъв начин?
— Не, нищо. Исках само да си поговорим. — Старите очи бяха хлътнали, но гледаха все така проницателно. — Отпратете другите.
Очиба махна на всички да излязат и щом останаха сами, отново попита:
— Да, господарке?
— Чуйте, момичето ми — накарайте височайшия генерал да я пусне.
— Не е възможно, господарке — тогава всички останали заложници също ще си тръгнат и ние ще останем с вързани ръце. Регентите са единодушни.
— Регентите! — презрително изсумтя Йодоко. — Вие на същото мнение ли сте?
— Да, господарке, а нали снощи и вие казахте, че не бива да я пускаме.
— А сега трябва да я пуснете да си върви, иначе другите също ще я последват, ще си направят сепуку и нашият син ще бъде омърсен по вина на Ишидо.
— Височайшият генерал му е безпределно верен, господарке. А Торанага не е — много съжалявам.
— На Торанага можете да имате доверие, но не на този селянин.
Ала Очиба поклати глава.
— Съжалявам, но аз лично съм убедена, че Торанага твърдо е решил да стане шогун и да погуби сина ни.
— Грешите. Той хиляди пъти е повтарял, че няма намерение да става шогун. Другите даймио се опитват да го използуват, за да задоволят собствените си амбиции. Винаги е било така. Торанага беше любимец на тайко. Винаги е почитал наследника. Освен това е от рода Миновара. Не допускайте Ишидо или регентите да ви заблудят. Те си имат своите планове и своите тайни, О-сан. Защо не я пуснете? Толкова е просто. Забранете й да пътува по море и по този начин винаги ще можете да я задържите някъде в нашите граници. Все още е в ръцете на генерала, също и Кири, и останалите. Ще бъде съпровождана от Сиви. Мислете така, както би мислил тайко в подобен момент или Торанага. Въвличат вас и сина ни в… — Думите й заглъхнаха и клепачите й затрепкаха. Но старата жена се напрегна и продължи със сетни сили: — Марико-сан не би могла да се съпротивлява на телохранителите си. А знам, че ще изпълни всичките си закани. Пуснете я.
— Ние, разбира се, мислихме за това, господарке — нежно и търпеливо заобяснява Очиба. — Но извън крепостта Торанага има скрити отряди от самураи — вътре и около Осака, — а ние нямаме представа колко са и къде са. Освен това има и тайни съюзници — също не знаем кои са те. Може да ни се изплъзне. А изтървем ли я, всички останали ще поискат да си отидат и ги губим като заложници. Нали се съгласихте, Йодоко-сан, не си ли спомняте?
— Спомням си, детето ми — въздъхна Йодоко и мисълта й се отправи другаде. — Ах, защо го няма нашия тайко да ни напътствува!
Тя започна да диша на пресекулки.
— Искате ли малко чай или саке?
— Да, чай, моля ви.
Очиба й помогна да пие от чашката.
— Благодаря, детето ми. — Гласът й бе станал още по-слаб, а напрегнатият разговор ускоряваше момента на смъртта. — Чуйте, момичето ми, трябва да се доверите на Торанага. Омъжете се за него и се споразумейте за унаследяването.
— Не, не! — възкликна Очиба, ужасена от това предложение.
— Яемон би могъл да управлява след него, а след Яемон — плодът на вашия брак. Синовете на нашия син с чест ще се закълнат във вечна вярност на новия наследник на Торанага.
— Той винаги е ненавиждал тайко и вие много добре го знаете, господарке. От него извират всичките ни неприятности. От години вече. Той, единствен!
— А вие? Какво ще кажете за своята гордост, дете?
— Той е врагът — нашият враг!