Шогун

— Възможно е. Но все пак — ако успея да я пленя, обезоръжа и задържа няколко дни? Защото тези няколко дни очевидно са от жизнено важно значение за тях и тя именно затова настоява да тръгне още днес, преди Торанага да е прекосил границата.

— Има ли начин да се направи това? — попита Очиба.

— Може би… — отвърна замислено Ишидо. Кияма също се замисли.

— Торанага трябва да е тук след осемнадесет дни. Може да се бави на границата най-много още четири дни. Значи, трябва да я задържим около седмица.

— Или завинаги — додаде Очиба. — Торанага толкова много се бави, че понякога започвам да си мисля, че изобщо няма да пристигне.

— Трябва да пристигне на двадесет и втори — доволен каза Ишидо. — Ах, Очи-ба-сама, хрумването ви беше блестящо — направо блестящо.

— Хрумването беше ваше, височайши генерале. — Гласът на Очиба беше приятно успокояващ, макар да бе смъртно уморена от прекараната безсънна нощ. — Ами Судара-сама и сестра ми? Те са при Торанага.

— Не, Очиба-сама, не са. Ще пристигнат по море.

— Не искам косъм да падне от главата й — каза Очиба. — Нито от главата на детето.

— Детето е пряк наследник на Торанага, който пък е наследник на рода Миновара. Аз трябва да изпълня своя дълг към наследника, Очиба-сама. Не ме карайте отново да ви изтъквам това.

— Сестра ми да не се закача! Нито синът й!

— Както желаете.

— Доколко примерна християнка е тя? — обърна се Очиба към Кияма.

— Безгрешна — последва незабавен отговор. — Имате пред вид самоубийството ли? Според мен… тя е убедена, че е смъртен грях, и няма да посмее, за да не погуби душата си. Но не знам дали…

— Тогава друг изход няма — заяви, без да се замисли, Ишидо. — Заповядайте на върховния жрец на християните да й нареди да престане да тормози законните управници на империята!

— Той няма тази власт — поясни Кияма и добави по-остро: — Това би било политическа намеса — нещо, срещу което те винаги са се изказвали решително, и то с право.

— Както виждам, християните се месят само когато им изнася — хапливо забеляза Ишидо. — Впрочем това беше само едно предложение.

Вътрешната врата се отвори и на прага застана лекарят. Изразът на лицето му беше тъжен, а умората го бе състарила.

— Извинете, Очиба-сама, тя моли да ви види.

— Умира ли? — попита Ишидо.

— На прага на смъртта е, височайши генерале, но кога — не мога да кажа.

Очиба прекоси бързо просторната стая и мина през вътрешната врата. Синьото й кимоно шумолеше, полите му грациозно се полюляваха. Двамата мъже неволно не откъсваха очи от нея. Вратата се затвори. Кияма и Ишидо избягваха известно време да се погледнат в очите, след което Кияма каза:

— Наистина ли мислите, че няма начин да бъде пленена Тода-сама?

— Да — отговори Ишидо с прикован във вратата поглед.