Шогун
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #1
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Шогун». Краткое содержание книги:
Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата.
С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора.
Шогунът управляваше от името на императора.
Тя изпрати прислужничките да донесат ядене и пиене, запозна жените, възхити се от красивото кимоно на една и чадърчето на друга. След малко всички вече бъбреха оживено — доволни и жизнерадостни като ято пъстроцветни папагали.
— Не, един мъж не може да разбере жените! — изсумтя Сумийори, невярващ на очите си.
— Така е — съгласи се Ябу.
— Няма и минута — до една бяха наплашени, облени в сълзи, а ето ги сега… Когато Марико-сан вдигна меча на Йошинака, имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне от гордост.
— Да. Жалко, че последният Сив беше такъв майстор с меча. Тя щеше да се справи с някой по-слаб.
— Сумийори си разтърка брадата — засъхващата пот дразнеше кожата му.
— Какво щяхте да направите на негово място?
— Щях да я убия и да се нахвърля срещу Кафявите. Прекалено много кръв се проля. Едва се сдържах да не насека на парчета Сивите около мен, горе на кулата.
Жените избухнаха в смях — двете момченца бяха започнали важно да се разхождат напред-назад по верандата, а алените им кимона танцуваха, развети от лекия ветрец.
— Приятно е да видиш тук деца, но благодаря на боговете, че моите са на сигурно място в Йедо — продължи Сумийори.
— Да.
Ябу замислено погледна жените.
— И аз това се питам — тихо прошепна Сумийори.
— И как си отговаряте?
— Отговорът е вече само един. Ако Ишидо ни пусне, добре. Ако Марико-сан напразно си направи сепуку, тогава… тогава ще помогнем на всички тези дами лесно да се отправят в безкрая и ще започнем избиването. Защото те няма да искат да живеят.
— Някои може да искат — каза Ябу.
— Това ще решите по-късно, Ябу-сан. Но ще бъде от полза за нашия господар, ако всички си направят сепуку. Включително и децата.
— Така е.
— След това ще поставим постове по стените и призори ще разтворим портата. До пладне ще се бием. Това ще е достатъчно. Останалите живи ще се приберат тук и ще подпалят тази част от крепостта. Ако оживея, за мен ще е чест да ми бъдете секундант.
— Разбира се.
Сумийори се ухили.
— Това ще разпокъса империята — всички тези убийства и извършени сепуку. Ще пламнат като пожар и ще погълнат Осака, не мислите ли? Смятате ли, че това ще забави пристигането на Божествения? Дали не е именно това замисълът на нашия господар?
— Не знам, Сумийори-сан. Аз сега ще се прибера за малко вътре. Повикайте ме веднага щом се появи Марико-сан. — Той се запъти към Блакторн, седнал замислен на стъпалата.
— Чуйте, Анджин-сан — започна Ябу, като се оглеждаше предпазливо. — Може би имам план. Таен. Разбирате ли: „таен“?
— Да, разбирам.
Камбаната удари настъпването на новия час. Звънът отекна в главите на всички — започваше часът на маймуната. Шест удара по следобедната вахта, автоматично си каза Блакторн, три часът следобед. Много от присъствуващите неволно се обърнаха към слънцето и го прецениха, без да се замислят.
— Какъв план? — попита Блакторн.
— Ще говорим после. Стойте наблизо. Не говорете нищо, разбирате ли?
— Да.
Ябу излезе през портата, придружен от десет Кафяви. Двадесет Сиви веднага се залепиха за тях и всички заедно се спуснаха надолу по улицата. Неговият дом беше след първия завой. Сивите останаха пред портата, а на Кафявите Ябу махна да го чакат в градината и влезе сам в къщата.
— Невъзможно, генерале — възрази Очиба. — Не можете да допуснете дама от нейния ранг да извърши сепуку. Съжалявам, но сте хванат натясно.
— И аз така мисля — натъртено каза Кияма.
— Най-почтително ви заявявам, Очиба-сама — отвърна Ишидо, — че каквото и да бях казал, нямаше да има никакво значение за нея — все едно, че съм пръднал. Тя вече е била решила — или по-скоро Торанага е решил всичко предварително.
— Разбира се, че той стои зад всичко това — съгласи се Кияма, тъй като Очиба беше дълбоко възмутена от невъзпитаните приказки на Ишидо. — Съжалявам, но той пак ви надхитри. И въпреки всичко не бива да допускате да извърши сепуку.
— Че защо?
— Моля ви, височайши генерале, много съжалявам, но трябва да говорим по-тихо — помоли Очиба. Намираха се в просторното предверие на стаята, където Йодоко лежеше болна, във вътрешната част на главната кула, на втория етаж. — Убедена съм, че грешката не е ваша и все ще се намери някакъв изход от положението.
— Не бива да й разрешавате да изпълни докрай намисленото, генерале — тихо промълви Кияма. — Това ще зарази всички други дами в крепостта. Ишидо го изгледа злобно.
— Изглежда, забравихте, че две от тях бяха убити по погрешка, без това ни най-малко да смути останалите — като изключим факта, че повече опити за бягство не последваха.