Смърт заради смъртта

— И аз съжалявам, Надежда Андреевна — уморено въздъхна Миша.

Ужасно му се спеше. Снощи майка му пак получи сърдечен пристъп, пак идва „Бърза помощ“, той се въртя около нея почти до сутринта, успя да полегне и да дремне само час и половина и сега с големи усилия се бореше със сънливостта и прозевките.

Не можеше да си позволи да зареже всичко и да се прибере да спи. Трябваше да отиде в банката, където бе работил Галактионов, и да потърси служителката от кредитния отдел, която бе казала толкова добри думи за онзи мошеник и авантюрист Санка Виста.

Наложи се дълго да търси тази жена, оказа се, че днес тя не била на работа, взела си два дена отпуск заради някакви семейни проблеми. Миша не можеше да чака два дена, беше му неудобно да я търси вкъщи, но надви възпитания младеж у себе си и довтаса като неканен гостенин в дома на Наталия Товкач.

Посещението му явно беше съвсем неуместно — Наталия, облечена с навит до коленете анцуг и дрипава стара фланелка, чистеше апартамента. Насред антрето като хилава ламя бръмчеше включена прахосмукачка със захвърлен на пода маркуч, от банята се чуваше да тече вода, а от кухнята — неистови викове: „Андрес! Как можеш! Не бива да говориш така!“ Миша разбра, че домакинята, докато чисти, се старае да следи и перипетиите в сюжета на един от дневните латиноамерикански сериали.

Без да иска, се намръщи. От силния шум моментално го заболя главата. Разбира се, ако не беше прекараната безсънна нощ, той дори нямаше да забележи този шум. Миша Доценко беше физически здрав двайсет и седем годишен младеж, можеше да хвърчи насам-натам цял ден, без да поседне дори за минута, можеше дълго да седи или лежи неподвижно в неудобна поза, ако се наложеше да участва в засади, можеше при минус двайсет градуса цели два часа да се разхожда бавно по леко дънково яке и без шапка, без да настине. Сънят беше слабото място на Миша. Заспиваше моментално, щом подушеше възглавницата, и се събуждаше точно след шест часа — отпочинал и пълен със сили. Откъснеха ли му дори мъничко от нужните му шест часа, Миша се чувстваше болен и скапан. Настя винаги казваше, че нейният организъм и този на Миша са монтирани по принципно различни схеми. За Миша най-важното беше да получи законните си шест часа и дали това ще стане от десет вечерта до четири сутринта, или от четири до десет сутринта — нямаше никакво значение. Обратното, за Настя беше важно, когато се събуди, навън да е светло и тя не можеше да се чувства добре, ако станеше в пет сутринта, дори преди това да я бяха оставили да спи цели десет часа.