Мрачни дни [bg]

Скълдъгъри беззвучно посочи към перпендикулярния коридор, който водеше към килиите на ареста. Момичето кимна и двамата смениха посоката. Устата на Валкирия беше пресъхнала. Осъзна, че е напълно ужасена. Във всеки следващ коридор лежаха още и още мъртви тела. От тук беше минала армия от вампири, а и беше силно вероятно въпросната армия от вампири все още да е някъде наоколо, доколкото нищо не доказваше обратното.

Завиха за пореден път и Давина Мар се втурна насреща им с широко отворени от ужас очи. Скълдъгъри само махна с ръка и оръжието излетя от ръката на детективката. С второ движение скелетът измести въздуха, американката сякаш се блъсна в невидима преграда, излетя назад и се тресна в стената на коридора. Скелетът не свали ръката си и задържа жената неподвижна.

— Какво се случи? — прошепна й.

Мар отвори уста да закрещи, но Скълдъгъри само завъртя ръка настрани. Мар се удари в отсрещната стена и тялото й се свлече на пода в безсъзнание.

Валкирия едва се удържа да не я срита, когато я подминаха. Продължиха към килиите на ареста. Скълдъгъри остана да пази, докато Валкирия пусне на свобода Гастли и Танит.

— А, добре дошла — кротко каза Гастли, когато видя момичето. — Обясни, моля ти се, какво точно става гука?

— Вампири.

— Моля?

— Не знаем колко от тях са още из коридорите, така че се изнасяме светкавично и в пълна тишина.

Бързичко се върнаха по стъпките на Валкирия и завиха надясно. Танит вдигна захвърлената от някой Секач коса. Минаха през широко зейналите врати до Хранилището, после прекосиха Затвора, затваряйки тежката му врата зад гърба си, а след това поеха наляво. В коридора напред зърнаха Турид Гилд, подпрял се безсилно на една от стените. Притискаше към тялото си едната си ръка, очевидно счупена. От дълбока драскотина над окото му капеше кръв.

Видя групата и рязко тръсна глава. Всички замръзнаха. Очите на Върховния маг се извиха вляво.

Напред бавно пристъпи вампир с уста, омазана с кръвта на убитите. Приближи до Гилд и той целият се сви. Вампирът го подуши и изръмжа. Гилд вдигна ръка да измести въздуха, звярът се извъртя леко, сякаш мързеливо, и пръстите на Върховния маг паднаха на пода. Гилд запищя и вампирът рязко се хвърли напред. В този момент Скълдъгъри остро подсвирна през зъби.

Вампирът извърна глава, черните му очи се разшириха при вида на прясно месо, при това дошло му на крака. Забрави за Гилд и се хвърли към групата.

Валкирия, Скълдъгъри и Гастли едновременно изместиха въздуха и вампирът се блъсна в невидима стена. Затрака хищно със зъби, задращи и зарева, но не можеше да ги докопа по никакъв начин — във въздушната преграда нямаше дори и един процеп. Скълдъгъри вдигна другата си ръка, Валкирия усети просвистяването на въздуха и втора стена притисна вампира в гръб. Скълдъгъри бавно доближи длани, затваряйки съществото в капан. Краката на вампира се отделиха от пода, той напразно се мяташе и врещеше, но не можеше да се освободи.