![Мрачни дни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/0/mrachni-dni-bg-download.jpg)
Мрачни дни [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-24-1
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни дни [bg]». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си? — попита Скълдъгъри.
— Напълно. Механизмът е обезвреден.
— Дори и така да е, Дъск трябва да има причина да иска да го открадне.
— Ами върнете го тогава — каза Гилд. — Направете необходимото да издирите крадците и да ги спрете. Ще ви осигуря достъп до всички ресурси на Убежището докато трае разследването — после въздъхна. — Плезънт, не те харесвам изобщо и мисълта, че ще прекараш остатъка от съществуването си в компанията на Безликите, сгряваше сърцето ми през последните няколко месеца. Тъкмо онзи ден жена ми спомена колко щастлив съм започнал да й изглеждам. Това е, защото си мислех, че си изчезнал от полезрението ми веднъж завинаги.
— И ти ми липсваше, Турид.
— Но е време да оставим личните вражди настрани. Станахме свидетели на клане и трябва да заловим виновниците, и да ги накараме да си платят.
— Търсиш отмъщение — отбеляза Скълдъгъри.
— Търся справедливо възмездие.
Скълдъгъри измери Върховния маг от главата до петите и кимна. Обърна се и излезе, а Валкирия и останалите го последваха. Мар ги проследи с гневен поглед, докато се отдалечаваха и я изоставяха сама с неизбежния спор, който щеше да проведе с шефа си.
— Ще ви разкажа само основните детайли от онова, с което се занимавах през последните единайсет месеца — каза Скълдъгъри на Гастли и Танит, когато стигнаха Фоайето и поеха надолу по стълбите, — така че няма смисъл да любопитствате излишно.
— Хубаво — отвърна Гастли.
— Е, мъничко излишно любопитство би ми доставило голямо удоволствие — промърмори Скълдъгъри. Измъкнаха се от Музея на восъчните фигури и излязоха в ледената нощ, само за да налетят на Флетчър, подпрял се на Бентлито със скръстени ръце на гърдите.
— Зарязвате ли ме? — попита гневно, когато групата го приближи. — Това ли правите, а? Използвахте ме, за каквото ви трябвах и сега ме изхвърляте, така ли да разбирам?
— Наистина не му е времето да ставаш дребнав — обади се Валкирия.
— Напротив — прекъсна я Скълдъгъри. — Моментът е отличен момчето да става дребнаво. Флетчър, не те взехме с нас, защото не искахме да излагаме живота ти на риск.
Флетчър присви очи.
— Значи… още съм част от екипа?
— Разбира се — отвърна Скълдъгъри весело. — Дори и да оставим настрана всичко останало, ти си онзи, който за в бъдеще може да ни гарантира, че ще успяваме да се спасим от всякакви нападения на вампири. Ти ще удължиш живота ни, моето момче.
— Така ли?
— Точно така. Ти, Флетчър Рен, си жизненоважен за здравето на нашия екип.
Флетчър грейна.
— Ти си нашето малко зеленчуче — добави Скълдъгъри и усмивката на момчето угасна.
— Искам си меча — обади се Танит.
— Ще ти го донеса — отвърна Скълдъгъри. — Валкирия, вземи Флетчър и вървете да навестите Чайна.
Флетчър се навъси.
— Аз да не съм автобус!
Скълдъгъри не му обърна грам внимание.
— Ако някой е дочул слухове за Сангуайн или Дъск, това със сигурност е Чайна. Основен и важен факт е, че Сангуайн никога не прави нищо безплатно, така че явно е, че някой му плаща, затова трябва да открием най-напред кой е този някой и за какво са му притрябвали едновременно Механизма на опустошението и Капана за души.
— Или за какво са й притрябвали. Може да е жена — добави Валкирия.
— Права си — отвърна Скълдъгъри. — Може би ставаме свидетели на първия ход, който Даркесата предприема по пътя към общото ни унищожение. Ако това е така, имаме сериозен проблем.
— А, ако не е така?
— Да не се лъжем — отговори детективът. — И да не е така, силно вероятно е отново да имаме сериозен проблем.
22.
Човекът, който уби Ерсън Вангард
Валкирия и Флетчър се появиха пред библиотеката на Чайна. Беше късно и наоколо нямаше жива душа. Флетчър не каза нито дума, докато крачеха към апартамента и Валкирия знаеше, че момчето мисли за пренебрежителното отношение на Скълдъгъри към него. Флетчър не говореше много за родителите си. Момичето знаеше, че майка му е починала, а пък баща си — телепортаторът споменаваше още по-рядко. Дали по тази причина не беше така несигурен и потиснат от поведението на Скълдъгъри? Дали Флетчър не криеше дълбоката си тайна нужда от одобрение от страна на авторитетна бащинска фигура?