Остриетата на Кардинала [bg]

Друг Гарван излезе от къщата. Целият в кожа и шаяк, той се прозина, с лявата ръка се почеса по задника, а с дясната по брадичката, след това разтърси рамото на другаря си. Часовият се събуди и на свой ред се прозина. Те размениха няколко думи и облеченият в кожа мъж се отдалечи, като разкопчаваше колана си. Той отиде под навеса, където бяха завързани конете, събу си гащите, приклекна, шумно си свърши малката работа, въздъхна с облекчение и започна и голямата, когато Сен Люк го изненада отзад и преметна кожен ремък през врата му.

Неспособен да извика за помощ, разбойникът се опита да разхлаби каишката, която пристягаше плътта му, и рязко се изправи. Без да го изпуска от прегръдката си, мелезът стори същото и притегли жертвата си към себе си, като отстъпи две крачки назад. Гарванът беше спънат от свалените си гащи. Разпери ръце и залитна, но не падна, тъй като Сен Люк го задържа. Мъжът се съпротивяваше, въртеше се, колкото можеше. Нозете му тъпчеха яростно влажната от урината земя. Хрипове излизаха от гърдите му, а лицето му силно почервеня. Ноктите му се забиваха в приклещеното му гърло, но бяха безсилни да изтеглят ремъка. Тогава той се опита да нанесе удар и юмруците му се насочиха към лицето на мелеза, който, невъзмутим и концентриран, бързо се отдръпна. Ужасът раздираше вътрешностите на клетника. Кафяви и лепкави гадости потекоха по голите му бедра и шумно паднаха на земята. С последни сили, Гарванът отчаяно подири подкрепа, но тя нямаше откъде да дойде. Конвулсиите на тялото му отслабваха. Най-накрая трахеята му изхрущя и от члена му потече белезникава течност. С изплезен език и облещени очи, мъжът бавно се свлече в собствените си изпражнения, а палачът му го наблюдаваше.

Конете почти не бяха помръднали.

Сен Люк остави мръсния труп, зави кожения ремък и нагласи кръглите си очила с червени стъкла на носа си, преди да излезе навън и да огледа обстановката.

Разбойникът беше на поста си. Изпружил нозе и скръстил ръце пред корема си, той беше нахлупил шапката върху очите си и спеше на стола, чиято облегалка беше подпряна на стената на къщата.

Мелезът извади камата си и с решителна крачка тръгна към мъжа. Онзи го чу да идва, но помисли, че другарят му се връща.

— Е? Облекчи ли се? — попита той, без да вдигне глава.

— Не.

Гарванът подскочи, а пищовът падна от кръста му. С един жест Сен Люк затвори устата му с ръка и го притегли надолу, за да не му позволи да стане от стола. Насочи камата под брадичката му. Острието проникна рязко, проби небцето и потъна в мозъка. Разбойникът умря мигновено, облещил огромни очи.