Остриетата на Кардинала [bg]

Влезе около петдесетгодишен монах капуцин. Облечен със сива власеница и обут със сандали, той безшумно се приближи до голямото легло с колони и завеси, в което Ришельо седеше, опрял гърба си на възглавници, за да облекчи кръста си.

— Пристигна поща от Регенсбург — каза той и подаде някакво писмо. — Вероятно ще искате да го прочетете още сега.

Роден като Франсоа-Жозеф Льоклерк дю Трамбле, този, когото всички наричаха отец Жозеф, беше от благородно семейство и получи солидно военно образование, преди — на двайсет и две годишна възраст — да отиде по призвание при капуцините. Реформатор на своя орден и основател на „Дъщерите на Голготата“15, той се прочу в двора с усърдието и с проповедите си. По онова време беше станал знаменития Сив кардинал, което ще рече най-близкият и най-влиятелният сподвижник на Ришельо. Той понякога ръководеше Съвета, скоро щеше да стане министър и Негово Преосвещенство с пълно доверие му предоставяше управлението на някои държавни дела. Искрено приятелство, взаимно уважение и еднаква убеденост за политиката, която трябва да водят срещу Хабсбургите в Европа, свързваше двамата мъже.

Като затвори „Успоредните животописи“ на Плутарх, Кардиналът взе пратката и поблагодари.

— Има още нещо — каза отец Жозеф.

Ришельо разбра и отпрати секретарите си. Когато онзи, който стоеше на пост, събуди и придружи колегите си в съседна стая, капуцинът взе стол и Кардиналът рече:

— Слушам ви.

— Искам отново да поговорим за вашите… Остриета.

— Мислех, че сме се разбрали по този въпрос.

— Отстъпих, но не успях да приема всичките ви аргументи.

— Вие знаете, че хора с подобна закалка скоро ще бъдат необходими на Франция.

— Има и други освен тях…

Ришельо се усмихна.

— Няма. Когато казвате тях, зная, че имате предвид него, нали?

— Вярно е, че не обичам особено господин Дьо ла Фарг. Той не се подчинява и много често е престъпвал вашите заповеди.