![Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/8/ostrietata-na-kardinala-bg-download.jpg)
Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
— Ако писмото е в Лувъра — започна той…
— Това означава, че кралят и Кардиналът знаят, че ние представляваме заплаха за Франция — завърши изречението красивата млада жена. — Обзалагам се, че перспективата скоро да си имат работа с Черния нокът в кралството не им изглеждаше приятна.
По леката усмивка, която изгря на устните ѝ, човек можеше да се досети, като размисли, че тази идея я очарова.
— Не си струва да плачем за разляното мляко — заключи тя образно. — Сега имаме други важни задачи…
Стана, взе ръката на маркиза и заедно тръгнаха към градината. Тази инициатива изненада Ганиер, който обаче почти веднага разбра, че виконтесата иска да бъдат по-далече от евентуални недискретни уши. Дори тук, дори в дома ѝ.
— Спомняте ли си — рече тя най-сетне, — че нашите братя и сестри от Испания обещаха да ни изпратят доверен човек. Това вече е факт: Савелда е в Париж.
— Продължавам да мисля, че трябва да го държим настрана от делата си.
— Невъзможно — прекъсна го виконтесата. — Напротив, посрещнете го добре. Не скривайте от него нищо и го използвайте по най-подходящия начин. Тъй като и двамата се досещаме, че мисията на Савелда е да ни наблюдава, не трябва да позволяваме той да усети подозренията ни. Нека покажем, че сме благодарни за честта, която Великата ложа на Испания ни гласува, като поставя подобна личност на наше разположение…
— Така да бъде.
След като се разбраха, виконтесата премина към друга тема:
— Кога ще заловите Кастила?
— Скоро. Вероятно тази нощ.
— А момичето?
— Кастила ще ни отведе при нея и ще я отвлечем.
— Натоварете Савелда с тази задача.
— Но…
— Така ще го впрегнем на работа. И ще освободи ръцете ни, за да подготвим първата си церемония за посвещаване. Когато това стане, във Франция ще съществува ложа на Черния нокът, а братята ни от Испания, колкото и да ревнуват, ще са безсилни.
— Тогава вие ще получите ранга на Господарка.
— А вие — на Първия посветен… Но да не се радваме още на победата. Мнозина са се провалили, защото прекалено рано са смятали, че са успели, и не са усетили близката опасност. Аз обаче предчувствам тази опасност.
В дъното на градината, сред потънал в зеленина кът, имаше пейка. Виконтесата седна и покани Ганиер да я последва.
— Ще ви кажа нещо — прошепна тя, — което господарите ни и Савелда не бива да знаят: вчера един от нашите агенти е заловен в Кардиналския дворец.
— Кой?
— Най-добрият. Най-опитният. Най-ценният.
— Ленкур!
— Да. Ленкур… Все още не зная какво точно се е случило, но арестът е факт. Господин Дьо Ленкур е бил разкрит. В този момент е в затвора и навярно чака да го разпитат.
— Къде?
— В „Шатле“.
— Ленкур няма да проговори.
— Ще видим. Но въпреки всичко трябва да вземем мерки за сигурност.
6.
Дълга нощ измина, откакто капитан Сен Жорж заповяда на Ленкур да предаде рапирата си, и подписа арестуването му за измяна. След това, с многобройна охрана, затворникът беше отведен в „Шатле“, където взеха и последните му лични вещи, преди да го пратят в килията. За света той сякаш беше потънал в недрата на земята.
Вече не съществуваше.
През 1130 г. Луи VI построи малък укрепен замък — на френски „шатле“, за да защитава Търговския мост на десния бряг на Сена. Станал ненужен след издигането на крепостната стена от Филип II Огюст, „Големият Шатле“ — наричан така, за да се различава от „Малкия Шатле“, построен от другата страна на реката — изгуби военното си предназначение. Свети Луи го разшири, Шарл IV го преобрази, а Луи XIII го реставрира. През XVII век „Шатле“ стана седалище на превотския съд16, а главната кула приюти затвор. Килиите бяха разположени на няколко етажа и всяка си имаше име. Най-горе се намираха общите помещения, където се трупаха много затворници: Хубавата гледка, Залата, Варварската обител, Павилионът; под тях имаше три индивидуални килии: Касапницата, Бомон и Дрозда; отдолу беше друга обща зала — Занданът, и накрая, в подземията, най-страшните килии, без въздух и светлина: Дупката, Ямата, Геената и Единочката.
Хвърлиха Ленкур в Геената, където той тъпчеше сам по гниеща и пълна с гадини слама. Поне го съжалиха и не го тикнаха в Дупката, където спускаха затворника с въже. Дъното на тази клоака тънеше в блатна вода и имаше формата на обърнат конус, така че човек не можеше нито да седне, нито да легне, нито дори да се облегне.
16
Превотски съд във феодална Франция е първа съдебна инстанция по граждански и углавни дела, а висшата съдебна инстанция е парламентът.