![Остриетата на Кардинала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/8/ostrietata-na-kardinala-bg-download.jpg)
Остриетата на Кардинала [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-003-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Остриетата на Кардинала [bg]». Краткое содержание книги:
Противно на него, Алмадес беше въплъщение на самата строгост. На повече от четирийсет години, с тъмни коси и посивели мустаци, той пестеше жестовете и думите си, а продълговатото му лице с остри черти винаги изразяваше съмнение. Беше стегнат в безупречно ушит, но стар и овехтял дублет; на шапката му липсваше перо, а ръкавите и яката на ризата му бяха от дантела, непощадена от времето. Беше ясно, че е беден. Но нищетата не пречеше на достойнството му: противопоставяше ѝ горд и непоколебим стоицизъм.
Докато Марсиак безцелно крачеше напред-назад, испанецът стоеше като излят от мрамор. Свел глава и опрял лакти на масата, той въртеше в ръце калаената чаша.
Три превъртания, пауза. Още три, пауза. Пак три…
— От колко време са вътре според вас?
Учителят по фехтовка отправи мрачен и спокоен поглед към гасконеца. С пръст той сочеше към вратата, зад която се бяха затворили Ла Фарг и Рошфор.
— Не зная.
— Час? Може би два?
— Може би.
— Питам се за какво си говорят? Имате ли представа?
— Не.
— Не се ли вълнувате?
— Когато прецени, капитанът ще ни каже всичко, което трябва да знаем.
Марсиак се замисли и почеса наболата си брадичка.
— Мога да залепя ухо на вратата и да се опитам да чуя.
— Не, не можете.
— Защо?
— Защото ви забранявам и ще ви попреча.
— Да, ясно. Причината си я бива.
Гасконецът се върна на стола си като наказан ученик.
Той пресуши чашата си, напълни я отново и за да каже нещо, попита:
— С какво се занимавахте през изминалите пет години?
Може би за да отклони вниманието на Марсиак от вратата, Алмадес направи усилие и отговори:
— Практикувах занаята си. Първо в Мадрид. После в Париж.
— О!
— А вие?
— Същото.
— Имате ли занаят?
— Ами… Всъщност не — призна гасконецът.
Но веднага добави:
— Което не означава, че не бях много зает!
— Не се съмнявам.
— Имам любовница. Една любовница отнема много време. Името ѝ е Габриел. Ще ви я представя, щом тя престане да ме ненавижда. Всъщност е много красива.
— По-красива ли е от младата Наис?
Марсиак си падаше по флиртовете.
Той разбра намека и тъй като не умееше да се преструва, повдигна рамене.
— Тя няма нищо общо.
Под високия таван настъпи мълчание, нарушавано само от бумтенето на огъня.
— Те не се обичат особено — рече най-после гасконецът.
— Кои?
— Ла Фарг и Рошфор.
— Никой не обича Рошфор. Той е прокълнатата душа на Кардинала. Шпионин. Без съмнение и убиец.
— А ние какви сме?
— Войници. Водим тайна война, но това не е същото.
— Между тези двамата обаче има нещо необичайно.
— Така ли смятате?
— Сигурен съм. Забелязахте ли белега, който Рошфор има на слепоочието?
Алмадес отговори утвърдително.
— Е добре, никога не споменавайте за него пред Рошфор в присъствието на капитана. Рошфор може да си помисли, че му се подигравате. Не е изключено да предположи, че знаете.
— А на вас какво ви е известно?
— Нищо. Но се правя, че зная. Това ми придава важност.
Испанецът го изгледа мрачно.
— Предпочитам сега да замълчите, Марсиак.
Вратата се отвори и Рошфор премина през голямата зала, без да погледне към никого. Появи се и Ла Фарг. Той се приближи към масата, прекрачи един стол и се облакъти на облегалката, след което замислено започна да опитва ястията.
— Е? — сякаш небрежно попита Марсиак.
— Възложена ни е мисия — отговори ветеранът от няколко войни.
— Каква?
— Казано накратко, трябва да служим на Испания.
Испания.
Испания, заклетият враг на Франция, и нейният Драконов двор.
Новината се стовари като брадвата на палача върху дръвника и дори крайно сдържаният Алмадес погледна подозрително.
4.
Доволен от сведенията, които му предостави Великият кесар, Сен Люк изчака зората, за да премине към действие.
Мястото чудесно подхождаше на предназначението си: дискретно, изолирано от пътя, благодарение на гората, която го обгръщаше, и на по-малко от час път до Париж. Беше в далечната периферия на предградието Сен Жак, близо до махала, чиято мълчалива камбанария стърчеше. Старата воденица, с отдавна престанало да се върти колело, беше построена край брега на реката. Камъните ѝ устояваха на времето, но покривът, както и покривите на съседните сгради — навес, житница, къщата на воденичаря — бяха пострадали от валежите. Все още здрава стена ограждаше изоставената собственост. Портата ѝ излизаше на единствената пътека, която водеше насам, неизползвана откакто воденицата не работеше.