Остриетата на Кардинала [bg]

7.

Той се събуди превързан и измит в таванската стая, която обитаваше под наем на улица „Кокатрикс“17, и разпозна характерните особености на личното си пространство веднага щом отвори очи.

— Ето че най-после се завърнахте сред нас — дочу красив мъжки глас.

Макар да беше облечен скромно, благородникът, седнал на един стол край леглото, притежаваше естествена елегантност, която от сто крачки издаваше големия аристократ. Беше с рапира; оставил шапката си близо до себе си, държеше книга, която затвори. Наближаваше четирийсет години и служеше в ротата на кралските мускетари.

— Добър ден, Атос — поздрави го Лепра.

— Добър ден. Как се чувствате?

Лепра внимателно се изправи на възглавницата и огледа раните си. Ръката му беше здраво бинтована, както и бедрото под чаршафа, покриващ голото му тяло. Не го болеше много, усещаше се отпочинал и съзнанието му бе ясно.

— Учудващо добре — отговори той. — А писмото?

— Успокойте се, то стигна до предназначението си. Гвардейският офицер при вратата „Сен Дьони“, на когото предвидливо сте го поверили, щом сте пристигнали в Париж, без да се бави, го е предал на господин Дьо Тревил… Гладен ли сте?

— Да.

— Това е чудесен знак.

Атос взе някаква кошница, която постави на леглото между тях двамата, повдигна кърпата на червени и бели карета, а под нея имаше салам, сирене, рибен пастет, половин самун хляб, нож, две чаши и бутилка вино.

— Значи така — рече Лепра, докато мускетарят му приготвяше намазана филия хляб, — аз съм жив!

— Да, разбира се. Ето, хапнете.

Раненият захапа сандвича с пастет и усети, че апетитът му не е отслабнал.

— И на какво дължа присъствието си на този свят?

— Първо — на Бога. След това — на господин Дьо Тревил… Но първо ми кажете какво си спомняте?

Лепра напрегна паметта си.

— Вчера вечерта, по мрак… Защото това се случи вчера вечерта, нали?

— Да.

— Значи, вчера вечерта, попаднах в засада на кръстовището на улиците „Сен Дьони“ и „При мечките“. Успях да се справя с по-голямата част от нападателите, но последният, благородник, ми видя сметката. Спомням си, че ме застреля с пищов, и всичко след това е мъгла.