![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
„Боже, как ме боли главата!“ Когато се опита да се съсредоточи върху данните от контролните монитори, пред очите му падна пелена.
Дием извърна глава, за да погледне Езр. По неговото изражение личеше колко силна е болката; приятелят му вече не можеше дори да шавне.
— Нямам представа какво правим. Прекъсната е двупосочната видеовръзка. Вържи се пак за креслото… — И той отново се наведе над контролното табло. — Всички комуникации във флотата преминаха на най-високата степен на секретност, а ние сме едва на предпоследно ниво на кодиране.
Това означаваше, че ще получават съвсем ограничена информация извън директните заповеди от офицерите на Парк.
Вин се отблъсна от тавана и се понесе обратно към другия край на кабината. Спускателният апарат правеше завъртане около своята ос — нещо като предпазна мярка, макар автопилотът да не бе дал никакъв сигнал. По-вероятно беше ръководството на флотата да ги готви за нова мисия. Вин се привърза към креслото в мига, в който двигателите на апарата заработиха и върху им се стовари налягане от десет атмосфери.
— Препращат ни по-ниско в орбита… Но не виждам някой да ни посреща — каза Дием. Той удряше несръчно по клавиатурата, изписвайки паролата. — Добре, ще направя собствено разследване… Само се надявам Парк да не е прекалено ядосан…
Отзад пак се дочу шум от повръщане. Дием понечи да се обърне и се намръщи.
— Ти си по-подвижен, Вин, помогни с каквото можеш.
Езр се смъкна от мястото си и стъпи на пътечката между креслата, позволявайки на ускорението от излитането да го движи напред. За Чуенг Хо беше нещо обичайно да живеят при резки амплитуди в налягането. С помощта на медикаменти и правилно дишане те избягваха това да се отрази фатално на организма им. Въпреки това сега храната на Цуфе До и Фам Патил отказваше да остане в стомасите им, а Бени Уен се беше свил на кълбо, сякаш някой го е опаковал като денк. Той стискаше главата си и агонизираше.
— Налягането, налягането…
Вин се закрепи близо до Патил и До и внимателно изсмука с вакуум апарата лепкавата каша около седалките им. Цуфе вдигна очи към него, а погледът й издаваше огромното неудобство, което изпитва.
— Повече никога няма да ям синтетична храна.
— Вината не е в теб — отвърна Вин и се насили да не обръща внимание на болката в главата, която ставаше все по-остра.
„Глупак, глупак, глупак. Как можа толкова време да не разбереш какво се случва в действителност!“ Не Чуенг Хо атакуваха Новородените, а точно обратното!
Внезапно върху мониторите пак се появи гледка от заобикалящия ги космос.
— Сега сме на локална честота — прозвуча гласът на Дием в слушалките му. Думите на водача бяха резки и накъсани. — Пет атмосферни бомби откъм позициите на Новородените… Цел — флагманският кораб на Парк.
Вин се надвеси през редицата седалки и надникна. Джетовете ракетоносачи се отправиха някъде извън тяхното зрително поле. Приличаха на падащи звезди, чиято скорост постепенно се увеличава. Петте тела все повече наближаваха флагманския кораб на Чуенг Хо „Фам Нувен“. Придвижването им обаче явно не бе толкова безпрепятствено, колкото изглеждаше на първи поглед, защото техните корпуси постоянно се тресяха.
— Сигурно ги обстрелваме с лазерите, защото непрекъснато маневрират и сменят посоката.
Една от движещите се светлини угасна.
— Свалихме единия!
Миг след това избухнаха четири ослепителни точки. Сиянието им освети цялото небе, хиляди пъти по-силно от бледото слънце.
После картината върху екрана отново се изгуби. Осветлението в кабината угасна, припламна отново и накрая настана непрогледен мрак. Задейства се аварийната система. Върху командното табло замига огърлица от червени точки, постепенно се очертаха контурите на предметите и оборудването в кабината, вентилационният отвор, аварийната капсула. Резервната система работеше безотказно, но пък беше изключително опростена. Нямаше дори картина откъм задната страна на спускателния апарат.
— Какво става с кораба на Парк, водачо? — попита Вин.
Четири взрива толкова близо край корпуса му едва ли са се разминали безнаказано. Четири ярки избухвания, образуващи правилен тетраедър, обхванал своята жертва от всички страни. Той вече не виждаше какво става навън, но тази гледка се вряза завинаги в паметта му.
— Джими! — изкрещя Вин към предната част на кабината. — Какво става с „Фам Нувен“?