Катерина де Медичи [bg]

– Катерина – въздъхна той.

Чух стъпките на Джиневра по стълбищната площадка и се отдръпнах от него. Той се измъкна от преддверието точно навреме, та да не го забележи.

Измина стремителна година, изпълнена с пиршества и балове. Бях убедена, че ще се омъжа за Иполито и ще се върна във Флоренция. Всеки ден заприличвах все повече на зряла жена; всеки ден Иполито печелеше сърцето ми малко по малко, с комплименти и нежни погледи. За рождения ден ми подари обеци – диаманти във формата на сълзи.

– Да подчертават красивата ти шия – каза ми.

Нямах красиво лице, но той намираше други качества, които да хвали честно – стройния ми врат, дребните стъпала, изящните ръце.

Дона Лукреция се намръщи – подаръкът подобаваше на възлюбена или на годеница, а ние не бяхме официално сгодени. Имаше основания да е загрижена. Предишната седмица скочих от седлото след главоломна езда и усетих, че фустата ми е мокра. Отидох в спалнята и изумена открих, че е подгизнала от кръв.

Предупредена от камериерката, дона Лукреция дойде да ми обясни противните подробности за ежемесечното кървене. После ми изнесе пространна лекция колко необходимо е целомъдрието – не само по религиозни, но и по политически причини.

Почти не я слушах. Останехме ли сами, Иполито ме обсипваше с целувки и аз му отвръщах пламенно. При всяка среща позволявах нова волност. На вечеря споменът за жарките мигове ни караше да си разменяме усмивки от двата края на масата. Все по-често отпращах придворната си дона Марчела да изпълнява безсмислени поръчки и поемах крадешком към местата в имението, където обикновено се подвизаваше Иполито.

Веднъж го открих в коридора близо до покоите му. Прегърнахме се веднага. Ръката му се плъзна под полите на фустата ми. Не го възпрях. Пръстите му погалиха плътта между бедрата ми. Простенах. Неочаквано той пъхна пръст в мен и аз се предадох. С цялата си тежест следвах движенията му – бавни и предпазливи отначало, после по-бързи.

Увлечени, чухме стъпките твърде късно. Иполито се притискаше в мен, заровил длан под полите ми, а пред нас стоеше Сандро – стиснал устни, разширил очи. Гледаше ни и ние го гледахме. Сетне се извърна и се отдалечи.

Отдръпнах се от Иполито. Желанието ми се бе превърнало в премала и отвращение.

– Проклет да е – изруга Иполито, все още разтреперан. – Ще го използва срещу мен, сигурен съм. Посмее ли да го използва срещу теб, Адът ще се разтвори за него.

Адът закъсня. Междувременно мимолетните ми срещи с Иполито продължиха, макар да бях по-предпазлива. Той стана по-настойчив, по-разгорещено се кълнеше в любовта си, а аз, сигурна, че най-късно след година ще се оженим, позволявах всякакви волности на пръстите и устните му.

Иполито искаше повече, ала дона Лукреция ясно ми бе обяснила, че вече съм способна да забременея. Стремях се да охлаждам страстите на пламенния си братовчед, макар все по-често да се изкушавах да му дам желаното.