Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Кожата отпред се издължава, отзад

изопва се, виси,

на кръст разтягам се, същински лък сирийски,

и знам, фалшив, чудат ще е плодът

на примижалите очи и мозък,

защото зле се целиш с крив мускет.

Ела тогаз, Джовани, опитай картините ми мъртви

и славата ми да спасиш,

защото зле се справям. И рисуването е мой срам.[92]

Само подобно всеотдайно и добросъвестно усилие в продължение на много десетилетия може да доведе до създаването на онези гениални произведения, обезсмъртили авторите си за вечни времена. В ерата на несигурните пари никой творец няма ниското времево предпочитание, което е нужно, за да работи усърдно и продължително като Микеланджело или Бах, да овладее занаята в изкуството си до съвършенство или да отдели някакво значимо време за усъвършенстването му. Един поглед в някоя галерия за модерно изкуство ще открие произведения, чието създаване не изисква повече усилия или талант от тези, които може да мобилизира отегчено шестгодишно дете. Съвременните художници са заменили уменията и часовете практика с претенциозност, шокиращи ефекти, негодувание и екзистенциален гняв като начин да накарат зрителите да се възхищават от творбите им. За да имитират дълбочина, често добавят претенции за политически идеали – обичайно от детинския марксистки тип. Ако изобщо може да се каже нещо добро за модерното „изкуство“, то е, че е хитроумно като практическа шега или номер от тези, които майтапчиите понякога погаждат на неподозиращите си жертви. Няма нищо красиво или достойно за възхищение в резултатите или процесите на модерното изкуство, защото се създава за броени часове от лениви, лишени от талант имитатори, които никога не са си давали труд да усвоят занаята си. Единствено евтината претенциозност, безсрамието и шокиращите изображения могат да привлекат вниманието към голия цар на модерното изкуство, както и дългите псевдоавторитетни дитирамби, които целят да засрамят зрителя, задето не проумява и не цени произведенията му.

Със замяната на сигурните пари с правителствени, покровителите с ниски времеви предпочитания и изискан вкус са заменени от правителствени бюрократи с политически дневен ред, недодялани, колкото и артистичният им вкус. Естествено, след това нито красотата, нито дълговечността са от значение. Заменят се с политическо дърдорене и способност да впечатляваш бюрократите, които контролират сериозните източници на финансиране за големите галерии и музеите, превърнати в защитен от властите монопол над артистичния вкус и стандартите за художественото образование. Свободната конкуренция между художници и меценати е заменена с централно планиране от бюрократи, на които не може да се търси отговорност, като резултатът е предвидимо катастрофален. На свободните пазари победители винаги са тези, чиято стока купувачите смятат за най-добра. Когато правителството решава кой е победител и кой губещ, арбитри за красота и вкус стават хора, които нямат какво по-добро да направят с живота си, освен да работят като правителствени чиновници. Вместо успехът на изкуството да бъде определян от личности, постигнали богатство през няколко поколения интелигентност и пестеливост, определят го опортюнисти, успели да се доберат до върховете на политическата и бюрократичната система. И бегло запознанство с подобни индивиди е достатъчно, за да покаже как е възможно да се стигне до чудовищните прояви на днешното изкуство.